Който никога не се е тъпкал с шоколад през сълзи, нека да спре да чете тази статия. :)
Емоционалното хранене не е нещо нечувано. То е начинът, по който оцеляваме преди цикъл, когато сме самотни, уморени, несигурни. И ако последиците му за здравето не бяха толкова неприятни, едва ли щяхме да го правим на въпрос.
Да се храниш по този начин обаче, не е добре за теб – същата теб, която се опитваш да успокоиш с една тортичка, защото “си заслужаваш”. Ако се оставиш на инерцията и на емоциите да ръководят храненето ти, съвсем скоро няма да харесваш нито образа в огледалото, нито човека, в който си се превърнала.
Нека първо разграничим двата вида глад – емоционален и истински (физически) глад.
Истински (физически) глад:
Настъпва постепенно: Усещането се появява бавно, като лек дискомфорт или празнота в стомаха, който се засилва с времето.
Може да бъде задоволен с всякаква храна: Нямате конкретно желание за определен вид храна. Салата, плод, сандвич – всичко би ви заситило.
Усеща се в стомаха: Усещате го като празнота, къркорене или лек дискомфорт в коремната област.
Спира, когато сте сити: Когато тялото ви е получило достатъчно храна, чувството на глад изчезва.
Не е свързан с конкретни емоции: Появява се, защото тялото ви има нужда от енергия.
Емоционално хранене:
Настъпва внезапно и е спешно: Изведнъж ви се приисква нещо конкретно и трябва да го получите веднага.
Имате силни желания за определени „успокояващи“ храни: Най-често това са сладки, солени или мазни храни, които асоциирате с удоволствие или утеха.
Често се усеща „горе“ – в устата или гърлото: Желанието е по-скоро за вкус или текстура, отколкото за запълване на стомаха.
Продължава дори след като сте физически сити: Може да продължите да ядете, въпреки че вече не сте гладни.
Дубайски шоколад: Как един десерт се превърна в световна сензация
Често е свързано с конкретни емоции: Появява се в отговор на стрес, тъга, скука, самота, радост или други силни емоции.
Може да бъде придружено от чувство за вина или срам след хранене: Знаете, че не сте били наистина гладни, но въпреки това сте яли.
Няколко стъпки как да разграничите емоционалния от истинския глад:
Спрете и се запитайте: Преди да посегнете към храната, направете пауза и се попитайте: „Наистина ли съм гладна?“ Оценете усещанията в тялото си. Къркори ли ви стомахът или просто имате силно желание за нещо?
Кога ядохте за последно? Ако са минали само 1-2 часа от последното ви хранене, е малко вероятно да е истински глад.
Какво точно ви се яде? Ако си представяте само шоколад или чипс, а не бихте се зарадвали на ябълка, вероятно става дума за емоционален глад.
Как се чувствате в момента? Забележете дали желанието за храна съвпада с някаква силна емоция – стрес от работата, спор с близък, скучен следобед.
Опитайте да отложите: Кажете си, че ще изчакате 15-20 минути. Ако е истински глад, той ще се засили. Ако е емоционален, желанието може да отмине.
Намерете други начини да се справите с емоциите: Вместо да търсите утеха в храната, опитайте да се обадите на приятелка, да излезете на кратка разходка, да послушате музика, да почетете книга или да направите нещо, което ви доставя удоволствие.
Водете си дневник на храненето и емоциите: Записвайте какво ядете, кога и как сте се чувствали преди това. Това може да ви помогне да откриете модели на емоционално хранене и неговите тригери.
Дръжте храната по-дълго в устата: Както казахме и по-горе, емоционалният глад е повече за вкус, отколкото за засищане на празен стомах. Затова, ако ви се дояде ужасно много сладко и не можете да се разсеете, вземете едно блокче или един бонбон и го дръжте в устата си до пълното му разтапяне. Това ще задоволи рецепторите ви за сладко в устата, без обаче да внасяте в тялото си калориите на цял шоколад.
Как отслабнах с 2 килограма за 18 дни (без глад, естествено)
Сладка дъвка също може да помогне да преодолеете емоционалния пристъп.
Помнете, че разпознаването на емоционалния глад е първата стъпка към изграждането на по-здравословна връзка с храната и със самите себе си. Бъдете търпеливи и добри към себе си в този процес! Вие заслужавате да се чувствате добре – както вътрешно, така и външно.
Още по темата:
Диана Костова от Re:Shape: Идеалната фигура става все по-широко понятие
Хранителният терапевт Михаела Белорешка: Храненето е любов към себе си