Помните ли, когато нямаше какво друго да се прави, колко старателно попълвахме читателските си дневници през лятната ваканция? Аз поне това правех в Свищов, където бях заточена, пардон, изпратена да карам лятото при една моя стара леля.
Понеже бях от децата, които нямаха желание да правят пакости, да разменят пръчка за джанки и други търговски операции, седях и четях. После прилежно пишех в читателския дневник и украсявах с различни цветове заглавието, автора и главните герои.
След години някой издаде читателски дневник с твърди корици и една хубава пишеща машина отпред. Дори не го отворих, направо го купих. А вътре – съвсеееем мъничко място за писане на цитати, автор, заглавие и най-странното – място за “какво ме подразни най-много в книгата”.
Представяте ли си какво недоразумение – да запомниш книга с недостатъците й. Някой книго мразец ще да го е съставял този читателски дневник. Писах за 2-3 книги и го зарязах. Вадеше ми очите това “какво ви подразни”.
Минах на Римаркабъл. И там темпплейт за читателски дневник, викам си – супер. И там – мъъъничко място, никакво поле за развихряне на разсъждения, като каталог в аптека.
И си спомних за Свищов. За хубавия тефтер с твърди корици и златни ъгълчета, виждаше ми се цяло съкровище, за флумастерите до мен и за страниците, които хич не ме ограничаваха.
Това е идеалният читателски дневник за мен – онзи,в който чакат бели листове, а не схеми и чужди насоки какво да отбележиш. Ако ви влече визуалното изразяване – флумастери и моливи колкото искате. И лепенки, и цветно тиксо, и кламери и цветни листчета – има всичко, което нямахме преди. Истинско детско щастие за малки и големи.
Има и достатъчно място да пишеш цитати, мисли и разсъждения без да се притесняваш, че ти свършва мястото. Като изчетеш книгата, тогава свършва и мястото за нея в читателския дневник.
Все пак, признавам, че сигурно има хора, за които белия лист е по-страшен от пълна стая с крокодили, затова ще ви дам идеи по-долу какво да пишете в читателския дневник.
Основната ми мисъл след всички тези редове е, че много хубаво човек да си води читателски дневник, особено ако чете много и му се иска да запомни важни неща от книгата без да драска по нея, а после да се връща към онези моменти, които са го впечатлили без да трябва отново да е чете. Понякога просто искаме да си спомним усещането и героите, да надникнем в този посетен вече свят без да прекарваме прекалено дълго време в него, нали?
Така че ако децата ви имат за задача да пишат в читателски дневник през лятото, изпозлвайте момента да си направите и вие такъв – от хубав тефтер с лично нарисувани картинки, вметки и бележки.
Ще видите колко е хубаво! :)
Все пак малко насоки за онези деца (а и възрасти), които за първи път ще си направят читателски дневник:
Какво да пишете в читателския дневник
1. Задължителната „визитка“ на книгата
Това са базовите неща, които помагат на детето да подреди своята библиотека:
-
Заглавие и автор: Кой е създал този свят?
-
Илюстратор: Често децата се влюбват в книгите заради картинките – важно е да отбележим художника.
-
Дата на започване и завършване: За да проследи детето колко бързо чете.
2. Личното отношение (Най-важната част!)
Вместо просто да преразказват сюжета, насърчете децата да споделят какво са почувствали:
-
Любим герой: Кой е той и защо? (С какво си приличат или по какво се различават?)
-
Най-интересната или смешна случка: Какво ги накара да се смеят с глас или да затаят дъх?
-
Героят, който не са харесали: Кой ги е ядосал и с каква постъпка?
-
Ако бях на мястото на…: Как би постъпило детето в някоя от критичните ситуации в книгата?
3. Творчески и забавни елементи
-
Рисунка: Илюстрация на любим момент, на тайното убежище на героите или как си представят главния персонаж.
-
Рейтинг със звездички: Да оценят книгата от 1 до 5 звезди (или да нарисуват емотиконки – усмихнато, замислено, отегчено човече).
-
Нов финал: Ако краят не им е харесал, как биха завършили историята те самите?
-
Ловец на думи: Да си записват непознати, странни или много красиви думи, които са срещнали, и да потърсят значението им.
4. Вдъхновяващи цитати
Ако в книгата има изречение, което е направило силно впечатление на детето, е хубаво то да бъде записано с различен цвят. Това възпитава усещане за красивия език.