Случвало ми се е да се размина с жена по улицата и да си кимнем без да се познаваме, само защото носим обици на Kat’s Jewellery. Няма как да се сбъркат като модел. Може и да сме вече 10 хиляди нейни последователи, но по обиците се познаваме. И е все едно обиците ти препоръчват човека ;)
В личен план ще съм благодарна на Кат, ето, и аз така й казвам, задето ми спаси най-любимите обици-звезди. Дадох й снимка на едничката останала estrella (звезда на испански), а тя ми изработи нови-новенички.
След 5 години познанство, заслужена среща между две жени с псевдоними ;)
Нека се запознаем официално отново. Защото нито ти си Кат, нито аз съм Estrella ;) Приятно ми е – Велина :)
И на мен ми е приятно, много приятно, дори! Вярно е, че не съм Кат, Ренета съм. 🙂
Откъде дойде този псевдоним?
Това е много стара история и признавам, името беше избрано набързо и никак не беше обмислено от гледна точка на маркетинг и брандинг правилата, но какво да се прави. В този бизнес аз все се уча в движение.
Преди около сто години, приятел ми каза, че му напомням на песен. Името на песента и на героинята в песента беше Катрин. На шега, аз си направих акаунт в айсикю, тогава / да, толкова съм стара 😀/, както и в някои форуми.
След известно време, когато започнах да изработвам бижута / много различни от тези, които сега показвам/, трябваше доста бързо да направя страница във фейсбук и да взема решение за името и на страницата и на един евентуално новороден бранд.
И аз и много хора край мен бяха свикнали с Катрин и ме познаваха и по двата начина, затова се спрях на съкратения вариант, Кат. И така вече повече от десет години.
Всички ли ти викат Кат?
Много го правят. Клиенти ми пишат със “ Здравей, Кат!” Колеги ми викат умалено: Кате! Не поправям никого, защото за мен Кат е точно толкова вярно и актуално колкото Ренета. Този бизнес е толкова неразделна част от мен, колкото и цялата история на живота ми преди него.
Кажи сега за обиците и бижутата? Как се запали, как се научи?
Много го обичам този въпрос! Знае се, че ние авторите създаваме неща за себе си. Всеки продукт излязъл от ръцете ни е вещ, предмет, който ние бихме носили и обичали.
Винаги съм изпитвала нужда да имам около себе си красиви и интересни вещи. Като човек израснал с лишенията на социалистическа държава, тази нужда беше силно незадоволена. Някои не знаят за това, други удобно ги забравят тези неща, но аз помня – един чифт грозни обувки за сезон. И дори да можеш да си позволиш втори, него просто го няма – не съществува. Какво остава за бижута и аксесоари.
Всичко това от малка ме подтикваше да се уча сама да създавам вещите, които ми липсват. Във втори клас се научих да плета, в пети, дядо ми ми купи първата шевна машина.
А някъде около 2010-та във Варна се появиха първите магазини за мъниста и елементи за бижута, както и за други видове крафтърски занимания.
Започнах разбира се с бижута за себе си и понеже нямам никакво образование в тази посока, дори един творчески курс нямам изкаран, нещата и досега се случват на принципа проба – грешка.
Преведи ни през раждането на едни обеци – рисуваш ли си ги първо, сънуваш ли ги? :)
Ако искаш вярвай, понякога ги сънувам. Още помня едни брошки, есенни дървета. Не бяха голям успех, но аз си ги обичах именно, защото ги сънувах.
Иначе, рисувам, да – на компютъра, с CorelDraw. Не мога да рисувам на ръка, а и обичам точните линии, подредените елементи, ясните размери.
Сега сме началото на лятото и искрата за това интервю дойде от чудната ти нова колекция морски обици. За разлика от предишни години, сега май работиш с нов материал, а не с дърво?
Материалът е акрил, вид пластмаса. Лек и много подходящ за изработка на бижута, много популярен като материал извън България. Все още ползвам и дърво, но акрилът ми е една много стара любов и ако трябва да съм честна, искам да работя с него, макар клиентките ми все още да не са свикнали съвсем с новия вид на бижутата.
Станахме ли по-смели в носенето на такива бижута с почерк? Аз май забелязвам все повече жени из улиците на София, които не се страхуват да покажат индивидуалност?
Определено! Аз продавам и извън България. Имам магазинче в Etsy и мога да правя сравнение какво избират българските ми клиентки и какво чуждестранните и мога да кажа, че българките са тези, които избират по-смелите бижута.
А брошките? И те май ни стават любимо бижу, макар че някой може да ги сметне за “бабешки” ;) Какви жени ги носят най-често?
Според мен трябваше време, дамите да свикнат с носенето на брошки, но сега наистина са любим аксесоар на много. И, да има и такива, които категорично казват „Аз не нося брошка“. По моите наблюдения брошки носят жените, които една идея повече обичат експерименти, обичат да пробват нови неща и искат да “ говорят” с визията си.
Ти си солопредприемач. Коя част от бизнеса ти е най-трудна? С коя свикна най-трудно?
Най-трудно, ми е и най-хубавото – постоянната промяна. Необходимостта винаги да трябва да се учиш. Да усъвършенстваш постоянно умението да се променяш със средата. Да комбинираш неотменния “ сърбеж” за създаване с изискванията на бранша, на времето, на клиентите. Най-трудно ми е да съм сигурна в несигурността. Да се уповавам на нещо, което макар и след почти десет години продължавам да не познавам и понякога да се чудя, как въобще се случва.
Имаш ли точно разграфено работно време или дните ти минават по-артистично?
Имам разграфено време и е около 16 часа, и не е особено артистично. Аз съм човек, който има нужда от структура в ежедневието. Имам време, в което да публикувам в социалните мрежи, време, в което да изработвам поръчаните бижута и да снимам нови.
Дъщеря ти само модел ли ти е или се включва и в процеса?
Само модел. Тя си има много успешна и доста взискателна кариера и както сама казва е лишена от всякаква творческа искра.
Щастливо ли живееш? :)
О, да!