Представете си следната сцена: студен зимен ден през 1813 година. Гениалният италиански композитор Джоакино Росини, тогава едва 20-годишен младеж, работи върху новата си опера „Сеньор Брускино“ (Il Signor Bruschino). Вместо обаче да седи сковано зад работното си бюро, той твори от най-любимото си място на света – топлото, уютно легло.
Изведнъж нотният лист, върху който композира новия дует, се изплъзва от ръцете му,полита към пода и се озовава под леглото.
Какво би направил всеки друг човек? Би се отвил, би привел гръб и би го извадил, нали? Но не и Росини. За него ставането от леглото в студен ден с една-единствена цел – да вземе падаща хартия – било абсолютно немислимо.
Вместо да стане, мързеливият гений просто посегнал към нов нотен лист от нощното си шкафче и написал напълно нов дует от нулата.
Малко по-късно на гости му дошъл негов приятел. Росини невъзмутимо му казал:
„Изпуснах един дует под леглото. Би ли бил така любезен да го извадиш с бастуна си?“
Приятелят изтеглил изгубения ръкопис. Росини изпял и двете композиции една след друга и попитал коя му харесва повече. Когато приятелят му посочил първия дует за по-подходящ за операта, Росини решил, че нищо не бива да отива напразно – взел втория написан дует и го преработил в терцет. После доволен станал от леглото, облякъл се и отишъл да закусва.
Смята се, че тази история се отнася за дует от операта “Сеньор Брускино”, а Росини остава в историята като един от най-надарените композитори, способен да сътвори музика дои по списък за пазаруване – стига да не му се налага да става от леглото, разбира се!
В България Росини е обичан композитор, като на сцените на нашите оперни театри през годините са поставяни вечните му комични шедьоври „Севилският бръснар“, „Пепеляшка“ и „Италианката в Алжир“, както и монументални белкантови произведения като „Семирамида“ и „Вилхелм Тел“.
Добре е като за някой, мойто го е мързяло да стане от леглото ;)