Чудесен ден да говорим за думите, нали! За думите, с които обичаме, смеем се, развиваме се, записваме мислите си, оставяме следи, формираме света си.
Думите са много повече от просто набор от букви, събрани в изречения. Те са инструменти, с които оформяме реалността си, изразяваме емоциите си и въздействаме на света около нас.
Начинът, по който говорим на другите и на себе си влияние значително върху нашето мислене, поведение и в крайна сметка- върху живота ни. Променяйки думите, които използваме, можем да променим изцяло посоката, в която се движим.
Да, звучи малко „сектантски“, но езикът е най-близкото ни докосване до божественото, най-човешкото ни занимание, редом с писането.
Да направим един експеримент. Погледнете чашата с вода до вас.
Тя си е чаша. Седи си и си съществува необезпокоявана. Думите ни са тези, които ще я определят като “любимата ми чаша”, “някаква стара чаша”, “мразя я тая чаша”, “евтина чаша”…Ние ще създадем с помощта на думите цял емоционален свят около чашата, който до предишния абзац не съществуваше.
Това се отнася за всичко, за което мислите. То става такова, за каквото го имаме. Спокойствието може да стане скука само със смяна на едно прилагателно. Или обратното ;)
Сигурността лесно се превръща в застой. Яденето в плюскане, вниманието в досаждане.
Думите са сила. Думите носят смисъл на света, който ни заобикаля и използването на хубави думи е също толкова важно за ума, колкото яденето на хубава храна за тялото.
Как говориш на себе си?
Всеки от нас води постоянен вътрешен диалог. Това е тихият глас в главата ни, който коментира, оценява и ни напътства. Ако този глас е изпълнен с негативни, самокритични или ограничаващи думи – като „За нищо не ставам”, „Никога няма да се справя“ или „Това е твърде трудно“ – тогава неминуемо ще усетим последствията. Тези думи формират убеждения, които ни дърпат назад, потискат амбициите ни и ни пречат да разгърнем пълния си потенциал.
Често това не са наши собствени думи, а чужди реплики, с които сме отраснали. Затова, точно кактко се скубят бурени в градина, така трябва да оскубем бурените в има си и да засеем градината с хубави мисли. Само така ще разцъфнем.
От друга страна, ако съзнателно избираме да подхранваме вътрешния си диалог с позитивни, утвърждаващи думи -„Аз съм способен“, „Мога да го науча“, „Ще намеря начин“ – ние изграждаме увереност, мотивация и устойчивост. Тези думи стават наша вътрешна подкрепа, която ни тласка напред дори пред лицето на предизвикателствата.
Нашите думи са мостът ни към другите
Какво протягате към близките си – чисти и хубави думи или замърсени със завист, прикрита под “приятелско” заяждане? Как говорите на децата си? Хокате ли ги или им вдъхвате увереност? Ние сме за другите това, което им казваме.
Чуйте се!
Започнете да слушате себе си – както вътрешния си глас, така и начина, по който говорите на другите. Когато уловите себе си да използвате негативна дума, съзнателно я заменете с позитивна. Например, вместо „Ужасно е“, кажете „Предизвикателно е“ или „Справям се“.
Вместо „Не мога“, опитайте „Ще опитам“ или „Как мога да го направя?“.
Хранете ума си с хубави думи – от книги, от песни, от разговори, от статии. Не се хранете с медийни отпадъци, те искат да ни е страх, за да продават повече реклами.
Общувайте с хора, които използват насърчаващ и градивен език.
В крайна сметка, думите са семената, които сеем в съзнанието си. Ако сеем семена на съмнение и негативизъм, ще пожънем тревожност и застой. Ако обаче съзнателно изберем да сеем семена на вяра, възможности и позитивизъм, тогава ще отгледаме живот, изпълнен с растеж, успех и благополучие. Променете думите си и ще промените света си.
По случай 24 май ви подаряваме 10 хубави български думи, които може да изписвате всяка сутрин на лист с химикалка и да изживявате чудото на писмеността – превръщането на мисълта в реалност:
Благоденствие
Процъфтяване
Изобилие
Щастие
Удовлетворение
Безгрижие
Радост
Спокойствие
Благополучие
Устрем