Ида Боева е от онези безброй хора, които направиха така, че да имаме Giro D’Italia в България и не само да го имаме, а и да го преживеем от първата до последната минута и километър с огромен ентусиазъм, веселие и гордост, че сме част от света.
Дори никак да не разбирате от колоездене (по което си приличаме), едва ли сте останали равнодушни пред кадрите с балерините и велосипедистите край Панчарево или колоната край морските ни брегове.
Разбира се, даваме си ясна сметка колко труд стои зад всичко това и с радост представяме един от хората, работили неуморно по организирането на Giro у нас. Защото нищо не се случва от самосебе си, особено хубавите неща. И трябва да им отдаваме заслуженото! Така намерихме Ида Боева – част от Eclective, агенцията зад PR-а на събитието, донесло милиони споменавания на думата България в международните новини. Открихме се в Линкдин, където обикновено се откриват интересните хора и ето какво си писахме:
Ида, как го направихте това чудо? :) Обединихте цялата страна и показахте най-хубавите ни черти?
Честно казано, за нас това беше най-добрият възможен резултат – даже леко не вярвахме, че ще успеем хаха :)
Истината е, че работихме в кратки срокове, но всички замесени – петте общини домакини, Министерството на младежта и спорта, Министерството на туризма, всички държавни агенции и подизпълнители – работихме като едно цяло.
Всички бяха разбрали важността на това събитие и искаха да вземат максимална полза от него. А каква е ползата? Реклама за България, и за градовете домакини, която в момента не можем да остойностим.
Колко време отне?
Не знам колко време би отнело – ние имахме кажи-речи два месеца да го случим.
Колко души работихте по този проект?
Безброй много. Както казах това беше съвместен проект на много много хора, организации и институции. Всеки допринесе към своята част – от националната координация, националната кампания, през работата на градовете домакини, пътна инфраструктура, до лицата, отговорни за сигурността на всеки един етап. Няма как да ги изброя всички, а ако се пробвам ще изпусна някого и ще ми е гузно после.
Всички имахме една обща цел и работихме към нея – в кариерата си до момента не бях работила за нещо, което толкова да обединява. Мога само да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ на всички замесени.
Ти конкретно с коя част беше ангажирана?
Ние с Мария Недевска, основател на Eclective, имахме грижата да проведем националната ПР кампания.
Организирахме медийно пътуване с международни журналисти от 8 медии, които дойдоха средата на април. Разведохме ги по трасето на Giro-то в България, показахме им красотите на нашата страна.
С българските медии организирахме множество интервюта, за да усилим видимостта на събитието много преди то да се случи. Наша беше отговорността да направим и информационната кампания за съпътстващите събития, за затворените улици както и да се погрижим българските журналисти да имат пълната информация, от която могат да имат нужда, за да отразят събитието подобаващо.
Естествено се занимавах и с доста други неща – ПР професията е такава – но това е красотата й.
Трудно ли беше?
Най-трудното беше краткият срок. Няма да ви лъжа – имаше доста безсънни нощи. А особено в периода 5 – 10 май програмата беше доста нотоварена.
А весело ли беше?
Много! Първо – енергията на екипите, с които работихме беше страхотна. Повтарям се вече но наистина всички бяха много ентусиазирани и съвместната ни работа беше лека.
6, 7, 8, 9, 10 май цялата страна беше розова, красива, щастлива. Това допринесе много за настроението на нас като организатори.
Искаше ли да се откажеш? Кога? Защо? :)
Ооо, повярвай ми, когато ми се наложи няколко сутрини подред да стана в 5 сутринта имах огромното желание да се откажа. В кръга на шегата естествено хаха
Но честно – не. Нямаше и момент, в който да искам да се откажа.
Върнах се в България преди почти 6 години защото исках работата ми да допринася за развитието на страната. Как да искам да се откажа от най-мащабното събитие, което се е случвало у нас някога?
А искаше ли ти се да не свършва?
Да … и не. Искаше ми се да продължава, но аз да мога да заемам други роли, за да го видя от всичките му страни.
Всъщност, караш ли велосипед?
Най-забавното е, че аз изобщо не съм спортна натура. Бях в детските и тийн годините но после рязко спрях. Колело карам колкото да не падна. И все пак – Giro-то за мен не беше само спортно събитие а истински празник за цяла България.
Всички много харесахме съпътстващите активности – от велосипеда на децата от Бургас до балерините на Националната опера и фолклорните танци на Националното танцово училище. Това не са спонтанни прояви, нали? Организирано е предварително? Какво още не знаем за организацията на джиро-то?
Как да разваля илюзията?
Не, повечето активности бяха планирани предварително от общините. Имаше тук таме изненади и за нас, което беше страхотно, защото показва, че духът на събитието се е пренесъл далеч извън организаторите.
Много неща не се знаят и няма и да се разберат, не за друго а защото са интересни само за нас – процесите и комуникацията, които съпътстваха цялата организация, различните хора, с които влязохме в контакт, за да случим дейностите.
Нещо, което обаче и ние не знаехме за организацията, е точно колко хора са се “заразили” с енергия и оптимизъм, колко хора се организираха да излязат да гледат състезанието по градчетата, селата и пътищата. Колко хора използваха затворените пътища, за да си направят събиранки и веселие в дните на Giro-то.
А най-малко знаем кой беше уговорил това прекрасно време, което ни съпътстваше, в по-голямата част от времето.
Успя ли да се наспиш?
Не хаха :) Една седмица по-късно все още не съм се наспала. Но няма от какво да се оплаквам.
А сега накъде?
В личен план имам рожден ден за празнуване, приятели и семейство, които не съм виждала отдавна, концерти, филми, фестивали, на които ще ходя. Заслужено!
В работен план – и за мен и за Eclective – имаме още няколко интересни проекта, които чакаме да задвижим.
А за всички нас? Надявам се да видим още много успехи, още много България на световната сцена (shoutout DARA, shoutout Bangaranga), още много позитивизъм, цветни събития, шумна енергия. Това ни пожелавам!
Още интервюта:
Борислава Първанова, която остави правото, за да стане софтуерен инженер
Животът е прекалено дълъг само за една професия: Евгения Йорданова, от застраховането до маркетинга