40 години да работиш на едно място – това беше специалното умение на бабите и дядовците ни. Нашето май ще се окаже обратното – да сме професионални хамелеони, да влизаме от роля в роля и да търсим себе си през търсенето на нова и нова професионална реализация.
Но ако на думи звучи много романтично, на практика прекрояването на собствения ти живот е изпълнено с терзания, съмнения, разочарования и онова неизменно “какво ще кажат другите”, заради което често се спираме от сбъдването на най-съкровените ни мечти.
Значи ли това, че трябва да се откажем и да похабим единствения си животец в правене на нещо, което вече не ни харесва? Не, разбира се. Ако нещо ни се струва трудно, не го зарязваме, а се запасяваме с нови и нови сили, за да го преборим.
На страниците на Estrella.bg ще се появяват интервюта с хора, които не са медийно популярни, но пък са направили онази страшна на пръв поглед крачка да станат нещо друго, ново, различно от онова, което са правили дълго време. Сега крачат уверено (или пък не, те ще ни кажат) по своя нов път, заредени с нови надежди и вдъхновение.
А това е най-хубавият начин да живееш дните си, нали!
Първата ни виртуална среща е с Евгения Йорданова. По ирония на съдбата тя е на същия път, на който e и авторът на това интервю, но го върви наобратно – от застраховател към специалист по комуникации.
Евгения, защо така? Защо изостави спокойния и подреден свят на цифрите, за да се впуснеш в най-непредвидимия бранш – на думите, алгоритмите и капризите на аудиторията?
В интерес на истината, светът на думите винаги ме е привличал повече. Цифрите са точни и предсказуеми – не можеш да ги излъжеш и да им вдъхнеш живот. А думите са живи, можеш да играеш с тях, да ги подреждаш по нов начин, да предаваш емоция и смисъл. В един момент подреденият и спокоен свят на числата започна да ме стяга и да ме задушава, да взима повече отколкото да ми дава и така постепенно се стигна и до нашата раздяла.
Кога си каза “не мога повече да го работя това нещо”
Не беше внезапно прозрение, а дълъг процес на лутане и търсене.
Години наред усещах, че имам нужда от промяна, но не знаех каква.
Когато забременях с първата си дъщеря, започнах да пиша – писма до нероденото бебе, кратки текстове, истории, които ми помагаха да подреждам мислите си.
Имаше един период, в който момичетата имаха кошмари и не искаха да заспиват. Тогава написах приказка за лека нощ “Бодилчо и Фрезия” :), специално за тях. Стана им любима и всяка вечер я четяхме, докато страховете им изчезнаха.
И така една вечер голямата ми дъщеря, тогава на шест или седем, ме погледна и каза: „Мамо, защо не издадеш книга с приказки? Твоите са по-хубави от тези, които четем.“
И този невинен въпрос промени съдбата ми и постави началото на промяната.
Какво направи? Курс ли записа, на обучение ли ходи, как “узакони” новата си професия?
Отне време, докато придам реална форма на тази промяна. Знаех, че искам да пиша, но не знаех как точно да превърна това в професия. Докато един ден не попаднах на думата „копирайтър“ и сякаш нещо щракна.
Започнах да търся курсове – онлайн и достъпни, защото тогава нямахме много възможности. Първият беше Write to Sell like a Pro в Udemy. После дойде Marketing Fundamentals в SoftUni, а най-любимият ми курс беше Content Marketing с Василена Вълчанова – човекът, който буквално промени живота ми.
От нея чух за Ratio, неправителствена организация, която показва красивото лице на науката. Започнах като доброволец в техния маркетинг отдел – пишех постове, създавах съдържание, получавах обратна връзка и растях.
В един момент денем работех в застраховането, вечер пишех, а уикендите учех. Не беше лесно – имало е нощи, в които буквално усещах как мозъкът ми ще „гръмне“. Но после се случваше нещо, което отново ме надъхваше и се връщах в играта.
Какво казаха у вас, когато им сподели, че ще се занимаваш с маркетинг? Окуражиха ли те, опитаха се да те разубедят ли?
Ами… първата им реакция беше, че съм луда и че „ще ми мине“. Все повтаряха, че вече съм изградила име в застраховането и не мога така леко да махна с ръка на 15 години труд и самодоказване. Дори след като записах първите курсове, продължаваха да гледат на това като на моментна прищявка. На моменти и аз самата си задавах въпроса дали не правя грешка, дали всичко това не е напразно и дали няма да съсипя живота си.
Имаше дни, в които губех вяра.
Дори имах един фалстарт – вече бях завършила курс, натрупвах опит в Ratio и си казах: „Време е. Ще напусна застрахователната компания, ще се запиша на борсата, ще уча още и ще търся реализация в маркетинга.“
Подадох молба за напускане и на въпроса „Можем ли да те убедим да останеш?“ отговорих категорично: „Не.“ Но няколко дни по-късно, когато шефът ми ме извика отново, се уплаших.
На 40 години, с две деца на 11 и 7, не можеш да вземаш импулсивни решения.
Преглътнах сълзите и си казах: „Още не е моментът.“ Стиснах зъби и останах още година и това се оказа правилното решение. Когато напуснах отново, вече бях натрупала увереност, повече опит и дори първите си двама реални клиенти на хоризонта.
А най-хубавото беше, че този път вече не бях сама и имах пълната подкрепа на близките си.
Мисля, че вече им бях доказала, че няма да се откажа и нямаха друг избор, освен да се гмурнат в дълбокото заедно с мен ;).
Кой беше първият ти клиент в новата професия? Познат ли ти беше или не?
Всъщност първият ми клиент беше именно Ratio – организацията, в която направих първите си стъпки като доброволец в маркетинг екипа. Василена (или просто Vassy), която тогава ръководеше маркетинга, беше първият човек, който видя нещо в мен и повярва, че мога да се развивам в тази посока.
Тя започна постепенно да ми показва тънкостите на работата, да ми предава опит и да ми поверява все повече задачи. Една година по-късно вече бях поела изцяло маркетинга на Ratio.
Благодарение на нея се запознах и с някои от следващите си клиенти – хора, с които продължаваме да работим и до днес.
Понякога съдбата просто ти изпраща точните хора в точния момент и само трябва да имаш смелостта да приемеш подадената ръка.
Изпитваш ли синдрома на самозванеца?
О, да – и още как! Особено в началото. Когато замених застраховането с маркетинга, се чувствах като натрапник на чужда територия. Всичко беше ново – термините, процесите, динамиката. А около мен имаше толкова талантливи хора, че често си казвах: „Какво изобщо правя тук? Кой ще повярва, че мога да бъда наистина добра?“
Дори когато получавах положителна обратна връзка или клиентите ми благодаряха за добре свършена работа, вътрешно се чудех дали просто не са любезни. Имаше моменти, в които се питах дали не „играя“ ролята на маркетолог, вместо наистина да съм такава.
С времето обаче започнах да виждам, че това чувство не е слабост, а знак, че вървя напред, че излизам извън зоната на комфорт. Днес, когато чуя онзи познат глас, който ми нашепва, че не съм достатъчно добра, си спомням къде бях преди четири години и колко път съм извървяла оттогава.
Може би синдромът на самозванеца никога не изчезва напълно, но вече не му позволявам да диктува живота ми. Приемам го като тихо напомняне, че още уча, още раста и още вярвам.
Как се промени ти самата докато изминаваше пътя от застраховането до маркетинга?
Подмладих се. Не се шегувам, наистина се почувствах по-млада. Започнах отново да уча, да се притеснявам за изпити, да се доказвам, да изпитвам онзи страх от непознатото, който е толкова присъщ за младостта.
Свикнах предизвикателствата да са част от ежедневието ми и се научих да ги посрещам с повече вяра, спокойствие и ентусиазъм.
Научих се да гледам по-философски на живота, да не се връзвам толкова, да не се плаша от промяната и да ценя малките победи по пътя.
Кои умения от старата ти работа ти помагат в новата?
Хмм… със сигурност вниманието към детайла, спазването на срокове и дисциплината – това са навици, които застраховането изгражда много добре. Но най-ценно се оказаха самите ми познания в сферата. Малко изненадващо, но преди две години получих обаждане от колега, с когото бяхме работили като партньори в застраховането повече от 15 години.
Предложи ми да поема маркетинга на неговата компания – Renewable Energy Insurance Broker (REIB).
И така миналото и настоящето се срещнаха, за да оформят бъдещето, което си представях преди пет години.
Днес опитът ми от застраховането ми помага изключително много да разбирам индустрията, клиентите и спецификата на бизнеса и това се превърна в моята най-голяма сила.
Щастлива ли си сега? :)
О, да, определено!
Чувствам се свободна, не съм ограничена от работно време, не съм затворена в офис и правя това, което наистина обичам.
Маркетингът няма граници, няма лимити, възможностите са неограничени. Работя с хора, които ме вдъхновяват, предизвикват и ми помагат да израствам. Не се страхувам да изказвам и защитавам мнението си, а най-хубавото е, че нито един ден не прилича на предишния.
Не казвам, че е лесно, дори напротив, понякога работя повече от всякога. Но го правя не защото някой го очаква от мен, а защото аз самата го искам.
И това усещане за вътрешна свобода и смисъл е най-голямата награда.
Имаш ли “рецепта за успех”? Какво би посъветвала хората, които в момента те четат и си казват “блазе й, че се е навила”?
Не вярвам в универсални рецепти, всеки следва своя собствен път и води своите си битки. Но ако трябва да дам един съвет, той би бил този:
Ако не сте щастливи с това, което правите, не спирайте да търсите вашето нещо!
Животът е един и в края на пътя ще се обърнете назад и ще видите своето нещастно “Аз”, което е живяло и следвало чужди правила, чужди очаквания и това ще бъде най-тъжният ви момент. Затова не отлагайте и хванете живота си в ръце, както пее една от любимите ми групи Б.Т.Р.
Остави ни визитка :)
Днес работя като маркетинг специалист с фокус върху B2B комуникациите. Съчетавайки опита си от застрахователната индустрия с креативността на стратегическото съдържание, открих професия, в която се чувствам на мястото си.
Работя с международни компании като Renewable Energy Insurance Broker (REIB) и вярвам, че най-добрите кампании се раждат там, където се срещат експертизата и човечността.
Извън корпоративния свят намирам вдъхновение в писането – за хората, за живота и за онези малки неща, които ни движат напред. Отворена съм към медийни и авторски колаборации, защото вярвам, че споделените думи могат да докоснат и променят повече хора.
Може да се свържете с мен https://www.linkedin.com/in/evgeniya-yordanova-marketing/