Ужасно рядко си купувам книги. За човек, който чете много, това е нормално. Аз просто не изкарвам толкова много пари, нито живея в замък, за да имам място за всичко, което искам да чета.
Разчитам на библиотеката, Сторител и Читанка да захранват неутолимите ми глад и жажда за книги. В редките случаи, в които влизам в Буктрейдинг или Ориндж, рядко излизам удолветворена. И днес, при поредното такова посещение, разбрах защо:
Огромно е
Мащабът смазва. И ако в библиотеката това е успокояващо, защото всички книги там са твои (срещу символичен абонамент на година), то тук си сякаш в хале, на борсата, където се прескачат арпаджик и ягоди.
Една до друга стоят класиката и поредния нов тийн-роман, после поредица романи със сходни заглавия и корици, защото това явно се чете в момента и внезапно след това започват пъзелите, гумичките Пушийн и Атласите за 8 клас.
Претрупано е
Хаос, светлина, шум, претоварено, поток от хора, бързаш да избереш книга все едно мериш гащи..бррр. И онова тайно гласче, което всеки път казва “а ти си седнала да пишеш книга. Гледай колко хора са писали преди теб и ти ли тук искаш да се подредиш, в морето от книги?”.
Дожалява ми, честно. За всеки честен писател, който е седнал с душата си в ръка и е занареждал думи на майчиния си език, да каже нещо, да сътвори свят, да ни го даде на тепсия, а ние го бутаме на горния ред в дясно, защото няма място за новите книги.
Бизнес е, а не призвание
И виждам как маркетинга определя подреждането и как прекрасните „Трифена“ и „Трето царство“ все са някак встрани от щандовете с българска литература не защото са слаби, а защото нещо пречи на популяризрането, вероято неумение. Което не прави, разбира се, „Глина“ и „Сърце“ недостойни, само защото маркетингът им е добър, напротив. Просто книгите са бизнес, като всеки друг, и се подчиняват на същите (нелогични) закони. Не е за мен, благодаря.
А ако се чудите къде да откриете Остайница – номинираната ни за Букър книга, на касата е. Там, където в Лидл слагат презервативите, батериите и малките халвички.