Tя е “Часът на мама”, гласът на ФМ радио, Будителката на Будителите на годината, водещ и…мой приятел вече близо 20 години. От онези приятели, с които ви свързва първо работата, а после се оказва, че диктофонът е изключен и си разказвате лични истории през смях и вино.
Но правим интервю с нея не само заради това. А защото тя е още един от емблематичните журналист, които напусна медиите и се зае с нови проекти, още един човек, който променя попрището си (или май не съвсем), но продължава да следва вътрешния си компас. Както се случва с много от нас, дори да не сме един от най-обичаните гласове на България :)
Много ми е приятно, че ще ви предствя Ива Дойчинова на страниците на Estrella.bg
Тъкмо се бяхме притеснили, че няма да те чуваме повече, и дойде новината за съвместния ти подкаст с Дневник “Дума на седмицата”. Защо точно тази тема?
Чак пък “притеснили” :) Човек не е длъжен да живее в ефир цял живот, я! Честно да ти кажа, потоците от врява са толкова могъщи и вездесъщи, че в някакъв момент закопнях за тишината. Дори в началото на годината, когато си говорих с бившите ми колеги от радио Фокус, им казах, че не ми се вярва, но да – не ми се работи в медия.
Все пак съм част от тази тъжна история. Минах през първите частни ефирни медии, през влизането на световни вериги у нас и работа с консултанти на топ ниво. Работила съм с партньорите на радио ФМ+ от GWR и EMMIS, консултантите ни бяха от BCI.
Това и сега са световно известни имена, които са на върха в управлението на модерните медии и в частност радиото. За съжаление след 2013, когато Emmis напуснаха България, процесът на ганьовско изпържване на медиите продължава и до днес.
Вместо високи стандарти, движени от интересите на аудиторията, медиите днес се движат от коренно различни от пазарните принципи: политическо овладяване, медии-гъби и бухалки, зависимост от управляващите и тотално обезличаване на професията.
Голяма част от журналистите, които не издържат в горепосочените медии или просто ги уволняват, в момента са част от образователната система или са подкастъри в YouTube.
Моето желание за завръщане не беше към професията журналист точно, а към хубавите разговори с дълбоки и хуманни умове. Това роди “Дума на седмицата”. Както и предизвикателството да се остойности всяка седмица в едно слово.
Радвам се, че Дневник припозна темата и като своя. Дневниците се пълнят с думите, които избираме за един свой важен ден. И остават там завинаги.
Другият ми облог с този формат е, че не понасям хора, които не си държат на думата, а те стават все повече.
Дори не зная дали осъзнават, че непрестанно лъжат, просто са серийни злоупотребители на думи.
Ами, давате ли си сметка, че това ви прави ненужни за следващ разговор и безинтересни като вчерашен вестник. В цялата тази омекнала, фасадна и токсична среда ми се иска да се върнем към богатството на думите и към хората, които умеят да ги насочват точно и да стоят зад тях.
Намираш ли разлика между радиопредаване и подкаст?
Рано ми е да кажа, минал е само първият епизод от “Дума на седмицата”. По-скоро приликата е с телевизионно предаване, защото използвам и други видеа. А пък визуализацията на думата от Дамян Дамянов придава допълнителен смисъл и нужда от очи :)
И ти, като много други хора, минаваш през промяна в кариерата – от работа на трудов договор към развиване на различни проекти с различни екипи.
Аз честичко сменям :) Харесва ми динамиката. Не е нужно разбира се, да си сменяш работата всеки път. Ако някое работно място успява да ангажира и държи хората и екипите с достатъчно дълбоки хоризонти – оставам, разбира се.
Сега – да, този етап в живота ми ме съблазнява с това да работя “с”, а не “за”. В тренингите “Говори като лидер” сме заедно с Максим и Венета Бехар, които възраждат с нова сила легендарния M3 college.
С Дневник и Дамян също сме равнопоставени в този проект и това много ми харесва. Ценя повече от всякога свободата и независимостта си.
Как ти се отразява? Имаше ли слаби моменти, в които да си кажеш “Ами аз сега какво ще правя”?
Имаше в началото, да. Когато цял живот си работил на трудов договор и за някого – това създава навици да ходиш на работа всеки ден в определени часове. Да бъдеш част от цялото и абсолютно лоялен към екипа и шефовете, а ако ти си от шефовете – към бранда и мисията.
Когато реших да развия и обявя обученията си, исках точно това: да имам своята си територия, своя си стил и отдаденост в тази посока и да не съм част от служителите повече.
Между другото в България и топ мениджърите си имат шефове, само че са малко сенчести и животът им хич не е лек. Така че ми липсваше от време на време да стана и да тръгна точно в 7.30 на някъде. Или пък някой да ти регламентира точно размера на отпуската и работното време.
Доста интересно ми е сега, защото мога да работя в по-странни часове. Например индивидуалните курсове често са след работно време, защото са за CEO–та и хора, които имат натоварен работен ден.
Но пък и свободното ми време е разпределено творчески и то – от мен.
А какви са предимствата на това да не чакаш 5-то число?
Има месеци, в които изкарвам много повече пари от предишните си работи и такива, в които е по-спокойно. При обученията силни са пролетта и есента. Очарователно е, че през август също имам две отворени групи и индивидуални обучения, честно казано – не очаквах.
Но тепърва ще намествам темпото така, че да си приемам всички желаещи да се обучават при мен и в същото време да имам своите дълги пътешествия по света. Вярвам, че с времето това ще улегне.
Вече над 20 години свързваме името “Ива Дойчинова” с хубав глас, мекота, разбиране, вдъхновение и оптимизъм. Ти си ходещ пример за добре развит личен бранд :) Каква е тайната?
Обожавам, когато залата пред мен затихва. Когато тръгваш по онзи мост, в който от двете страни на реката са очите, по средата – думите, а ви свързва смисълът.
За мен четенето, говоренето и писането са свещена територия.
“В началото бе словото” е казано и думите са енергийна движеща сила. Когато всичко това се изврати и опорочи от злоупотреба и обезмисляне на основополагащи термини – нещата отиват на много зле.
Един от най-лъжещите и повратливи в твърденията си хора в света – Доналд Тръмп, твърди, че всичко, което не му е угодно, е фалшива новина.
Автентичните граждански протести са споходени в последните години от “контрапротести” с докарани от автобуси хора с принтирани някъде в Русия фланелки. Или поне парите са от там. Така че прословутата ми мекота са ръкавиците, под които има твърди ръце и вяра.
Защото има неща, които не съм склонна да загубя. Като обективната истина, основана на факти.
Дадената дума, поетият ангажимент, доведените до край добри идеи.
Къде можем да те слушаме и гледаме?
“Дума на седмицата” излиза всеки вторник в каналите на Дневник в YouTube, Spotify, Apple podcast.
Зона на комфорт или зона на застой – как да разбереш къде си