Най-лесният начин човек да си развали настроението рано сутрин е като се качи на кантара. Никога не знае какви цифри ще му се облещят отсреща и ще го хвърлят в дълбок размисъл за смисъла на живота и непоносимата лекота на битието.
Виж какво, кантарче дефектно! Не можеш да ме убедиш, че качам по 500 грама на ден и от 23 май до 27 май съм трупнала 3 килограма и половина отгоре. Изобщо не ми ги разправяй тия, аз знам как стоят нещата с калориите, мазнините, мускулите и движението.
И нищо от моя начин на живот не предполага да тежа толкова кила, чуваш ли!
Движа си се всеки ден, ям кафяв ориз и супи от листа, торта опитвам само на детски рождени дни, а цял шоколад не съм яла от онзи януари, в който отказах цигарите.
Така че изобщо не се опитвай да ме убеждаваш, че тежа толкова. Ти си вадиш изводи за мен прекалено прибързано, признай си! Никога не ме питаш дали не съм пред цикъл или пък дали не ми закъснява, както сега, с 22 дни.
Не се интересуваш на колко години съм, дали не навлизам в перименопауза и дали не задържам вода, защото естрогена ми си е събрал багажа да си ходи.
Вадиш си прибързани заключения, чуваш ли!
Не питаш дали съм имала време за прословутите 10 хиляди крачки на ден от ходене по срещи и писане на статии, не ти дреме изобщо, че детето има изпити и всеки уикенд през последната учебна година никой вкъщи не си доспива.
Не си доспиваме и през седмицата, защото училището започва в тъмни зори, а ако легнем навреме вечер, с мъжа ми ще си станем добри познати.
Хич не питаш, кантарче проклето, че съм изморена да слушам за себе си и за всички жени как все нещо не правим като хората – не се движим достатъчно, не се мажем с достатъчно крем, че с прекалено много крем се мажем, че пием много вода, че не пием досатъчно вода, че нямаме витамин D, но не трябва да седим на слънце, от което се синтезира витамин D, че трябва да раждаме точно на 28 години и 3 месеца, защото по-рано е прекалено рано, а по-късно е ужасно късно, изобщо не те интересува това, не.
Не те интересува как се съчетава ранна менопауза с късно майчинство, а за това, че сме първото поколение, което само си гледа децата без помощ от майки и баби, това пък изобщо ти е извън възприятията.
Но всичко това е важно, мой човек. Пардон, мой кантар.
Всичко това се отразява на телата и на душите ни и на цифрите, с които ми пригваш насреща.
А те изобщо, ама изобщо не ни определят дали сме добри хора.
Така че добре си отвори ушите или с каквото там чуваш глупавите кантарчета и си помисли дали пак ще ми покажеш 75 кг ей сега, като стъпя отново върху теб.
Следва продължение….