Времето тече по-бързо и това е усещане, което се споделя от много хора. Вчера беше Коледа, днес се готвим за лятото, а утре отново ще събираме кестени и ще се връщаме часовника с един час назад.
Какво става? Защо времето тече по-бързо, можем ли да го забавим, можем ли да станем един съвременен Фауст и без да подписваме договор с дявола, да възкликнем “О миг, поспри”?
Има няколко вероятни причини да имате това усещане:
Живеем прекалено интересно
Само за двадесетина години се наложи нов начин на живот – не пилей живота си, всеки ден прави нещо ново и интересно, пътувай, пазарувай, не стой на едно място, не губи време, ЖИВЕЙ АКТИВНО, животът е един!
Възможностите за забавление са неограничени, а бездействието е обявено за най-големия порок.
Графикът за почивните ни дни е по-натоварен и от този в работен ден, а чувството, че изпускаме нещо интересно, ако си седим у нас, се превърна в официална диагноза (FOMO, но за нея – друг път).
Когато обаче бързаме от едно събитие към друго, без да си даваме време за почивка, размисъл или дори скука, мозъкът ни няма възможност да обработи и „уталожи“ новите преживявания.
Новите спомени се създават по-добре, когато имаме моменти на спокойствие и асимилация. Ако постоянно сме стимулирани, информацията става пренаситена и често се слива или остава повърхностна.
На практика ние имаме интересен живот, но не можем да го запомним.
Представете си, че сте на почивка, изпълнена с дейности – всяка минута е планирана с екскурзии, посещения на музеи, ресторанти. В момента може да ви се струва, че времето лети, защото сте постоянно заети. Но когато се върнете и погледнете назад, може да откриете, че спомените са малко размити или не толкова дълбоки, колкото биха били, ако сте имали повече време да се насладите на всяко едно преживяване.
От бързане към следващото “интересно” не се наслаждаваме напълно на настоящия момент.
Ако денят е разграфен на едночасови интервали, как да се отпуснем и да се насладим на настоящето, като има опасност да закъснеем, ако вземем да се отдадем прекалено много на случващото се тук и сега.
Когато сме под постоянен стрес и бързаме, вниманието ти е разпиляно. Не сме напълно „присъстващи“ в момента, защото вече мислим за следващата задача или среща. Тази липса на осъзнатост води до това, че дните и седмиците минават като на лента, без да сме усетили пълноценно всеки момент.
Мозъкът е уморен и не може да формира трайни спомени
Постоянната заетост води до психическа умора и прегаряне. Изтощеният мозък е по-малко способен да обработва ефективно информация и да формира трайни спомени, което допълнително допринася за усещането, че времето се изнизва.
Как да противодействаме на това?
За да забавим времето, когато животът е прекалено интензивен, е важно да включим в него елементи, които насърчават осъзнатостта, дълбоките преживявания и времето за обработка на информация:
- Въвеждане на „празни“ интервали: Планирайте си време, което не е запълнено с конкретни задачи. Това може да е време за разходка без цел, за четене, за слушане на музика, за медитация или просто за съзерцание. Тези моменти дават на мозъка възможност да диша и да асимилира.
- Правете само едно нещо Вместо да жонглирате с много задачи едновременно (мултитаскинг), опитайте се да се фокусирате върху една дейност в даден момент. Потопете се изцяло в нея.
- Водете си дневник: Отделяйте време в края на деня или седмицата, за да си припомните какво се е случило. Воденето на дневник е отличен начин да „запечатате“ спомените и да осъзнаете колко много сте преживели.
- Спирайте и наблюдавайте: Дори за няколко минути, спрете това, което правите, и обърнете внимание на сетивата си – какво виждате, чувате, усещате. Това моментално връща вниманието ви към настоящето.
- Приоритизиране на качествени връзки: Отделяйте време за значими разговори и връзки с хора, които са важни за вас. Тези преживявания са по-богати и създават по-трайни спомени от повърхностните контакти.
Това е само половината от обяснението защо времето върви толкова бързо.
Другата половина от обяснението е на другия полюс:
Живеем прекалено еднообразно и дните ни се сливат
Когато дните ни са предвидими, когато мозъкът и тялото ни се движат по инерция, не създаваме нови невронни връзки в ума си, а оттам и нови спомени.
Да, има периоди в живота, в които не можем да избягаме от рутината, но пък можем да разнообразяваме по малко дните така, че да не са съвсем еднакви.
Ново място за обяд: Ако работите от офис, вместо винаги да обядвате на бюрото или в едно и също заведение, опитайте ново място или дори хапнете навън в близък парк, ако времето позволява.
Сутрешни или вечерни ритуали: Добавете нещо ново към началото или края на деня си. Може да е кратко четене, медитация, слушане на подкаст, разходка с домашен любимец или просто да изпиете кафето си на балкона вместо пред компютъра.
Онлайн курсове или уроци: Има безброй платформи (Coursera, Udemy, Khan Academy), където можете да учите всичко – от програмиране и маркетинг до рисуване и свирене на инструмент. Дори 30 минути на ден са достатъчни.
Творческо хоби: Рисуване, плетене, писане, свирене на инструмент, правене на бижута – нещо, което ангажира ръцете и ума ви по различен начин от работата.
Спорт или движение: Дори да е бърза 30-минутна разходка след работа, йога вкъщи с видео уроци или тренировка във фитнеса. Движението разтоварва ума.
Четене: Посветете време на книги – художествена литература, научнопопулярни книги, биографии. Откъснете се от екраните.
Организирайте срещи: Не чакайте другите да ви поканят. Поемете инициативата и поканете приятел на кафе, вечеря или кратка разходка.
Присъединете се към клуб/група: Книжен клуб, клуб по настолни игри, група за походи, уроци по танци – това е чудесен начин да срещнете нови хора с общи интереси.
Посещавайте събития: Проверявайте за събития в града си – изложби, концерти, театрални постановки, фестивали, лекции. Дори едно събитие месечно може да разбие монотонността.
Доброволчество: Ако имате време, дарете от него за кауза, която ви е присърце. Помагането на другите носи голямо удовлетворение и разнообразие.
Еднодневни екскурзии: Разгледайте близки населени места, природни паркове или исторически забележителности. Дори 1-2 часа път може да ви отведе до съвсем нова обстановка.
Походи в природата: Планирайте кратък поход в планината или разходка в по-голям парк извън града.
Пробвайте нови ресторанти/кухни: Изберете си квартал или вид кухня, които не сте опитвали, и вечеряйте там.
Ако трябва да обобщим – животът върви по-бързо когато ни е прекалено интересно или прекалено безинтересно. Поддържането на златна среда И в тази сфера от живота би трябвало да забави скоростта на живота или поне да ни помогне да трупаме истински устойчиви спомени.
И последен съвет: Вадете снимки на хартия и пишете в тефтер. Така ще имаме физическо доказателство, че нещо се е случило наистина, а не само в ума ни ;)