Можем да подобрим рекордите на Гинес за кратка статия и да се задоволим само с “Да, има”.
Но все пак ще развием мисъл, защото борбата не е за най-кратка статия, а за такава, след която да ви стане по-добре, по-ведро, да сте с един въпрос по-малко в главата и, кой знае, може би с с една крачка по-напред към себе си.
Защо книгите за личностно развитие са толкова популярни
Защото дават отговори на въпроси, на които никой друг не дава – приятелите ни, родителите, половинката, ние самите. Когато си се допитал до всички около теб, но отвътре те гложди, че може би има и друг отговор, друга истина, друг начин да се чувстваш, тогава неминуемо стигаш до книги за личностно развитие.
Те са онзи глас, който да ти даде кураж и опора, да ти даде съвет как да действаш или пък какво да спреш да правиш. Те са приятелят, който в нужда се познава.
Четенето на такива книги може да даде на хората усещане, че имат власт над живота си и че са способни да извършат положителни промени. Това може да бъде особено ценно във времена на несигурност или лични трудности.
Книгите за личностно развитие могат да предложат свеж поглед върху познати проблеми и ситуации, да разширят разбирането на читателите за себе си и света около тях, както и да им помогнат да видят нещата от различна перспектива.
А защо някои хора толкова ненавиждат книгите за личностно развитие?
Не може да нямате поне един познат, който да не прави пренебрежителна физиономия всеки път, когато се спомене Брайън Трейси, Питър Сейдж или Наполеон Хил. Има много хора, за които книгите от този тип са “пълно глупости” и “загуба на време”.
Специфичното на книгите за личностно развитие, че те са полезни за хората, на които им е дошло времето за дадената тема. Ако човек не е в етап, в който да си задава множество въпроси, ако е удовлетворен от живота си такъв, какъвто е, едва ли ще има нужда от размислите на някой за подобряване на живота.
Но има и друг тип противници на книгите за личностно развитие – онези, които не искат да се променят, въпреки крещящата нужда от нов поглед върху себе си и живота.
Те не искат никой нищо да ги кара да правят, вярват в собствената си правота и безпогрешност, а липсата на добър живот обясняват с лош късмет, стечение на обстоятелствата и международното положение.
Знаем от опит, че е изкушаващо да се опиташ да препоръчаш на тези хора книги, с които да си помогне. Но както казваше и Нео в Матрицата – не всеки е готов за това. Когато болката е достатъчно силна, човек сам ще тръгне да търси лекарство.
Наистина ли книгите за личностно развитие “ни намират”
Често можете да чуете такава история – “Тази книга сама ме намери”. Разбира се, книгата си е била там, но времето за нея не е било дошло. Човекът я в видял милион пъти, но я е ВИДЯЛ едва когато му е било нужно да си отговори на въпросите, за които пише в книгата.
Как да различим добрите от лошите книги?
Не всички книги от този жанр са добри. Индустрията е толкова развита, че сякаш непрекъснато някой издава книга за по-добър живот. Това е и основният коз против тези книги – има ужасно много некачествени книги, пълни с общи съвети, неприложими практики и повторение на вече извести, очевидни истини.
В крайна сметка обаче, ако една книга те е накарала да се промениш към по-добро, ако ти е донеса спокойствие, вдъхновение и удовлетворение, то значи тя е добра за теб и чуждата оценка не би трябвало да те интересува.
Добрите книги за личностно развитие са написани от психолози, терапевти, финансови специалисти, мотивационни лектори и наистина дават инструменти в ръцете на всеки, който е посегнал към тях с открито сърце и ум.
Работят ли книгите за личностно развитие?
Не, не работят те. Работите вие върху себе си, четейки и практикувайки онова, което ви се струва разумно. Точно като мотиката за лозето и пералнята за прането. Не е достатъчно да притежавате тези инструменти, нужно е да ги впрегнете в работа.
За да спести време на читалитете си, а и да си отговори сама на въпроса “работят ли книгите за самопомощ”, британската писателка Мариян Пауър прочита 12 от най-популярните книги, живее според съветите на всяка от тях по 1 месец и накрая пише книгата “Помощ”.
Това е забавно, приятно и леко четиво по темата, в което са събрани основните постулати от всяка книга и отражението им върху живота на една нормална англичанка. Вижте още тук >>>
А какви книги за личностно развитие чете една нормална българка, авторката на този текст, можете да видите тук: