Борис Бъндев нарича езика на жестовете “майчин” – родителите му са глухи и първо така се е научил да общува с тях. Самият той чува, говори и сега, когато вече е голям, свързва два свята, които до скоро мислехме за диаметрално противоположни – светът на чуващите и нечуващите.
Вместо да се включи в общия хор, в който съчувствено напяваме “горките хора с увреждания, горките хора с увреждания”, той се заема да ни покаже, че всички, ама наистина всички сме хора, просто едните говорим с уста, а другите -с ръце. Иначе нямаме никаква разлика. Наистина.
Срещам се с Борис защото още от малка исках да знам езика на жестовете. Впечатляваха ме жените, които обясняваха новините по БНТ, а после и моментът от “Чудото на 34-та улица”, когато дядо Коледа разговаря с глухо дете за желанията му. Помня как детето и майката се озариха. Казах си, че и аз искам да мога да говоря с някой, с когото никой друг не може, но признавам, че все още не съм се записала на курс по жестов език.
Но пък направих една крачка към това, запознавайки се с Борис. Той и екипът му организират такива курсове и предлагат възможност за жестов превод на събития и корпоративни обучения за по-добра интеграция на служители. Но стига сте чели мен, време е да четете Борис. :)
Нека стартираме със статистика – колко са нечуващите хора у нас и на каква възраст са?
По официални данни на НСИ от 2021 г., около 120 000 души в България са глухи, но само около 25 000 от тях използват активно български жестов език и принадлежат към глухата общност в културния смисъл. Повечето са между 20 и 60 години, но има и много деца, които израстват с глухи родители – ние ги наричаме CODA (Children of Deaf Adults). Аз самият съм такъв – израснах с глух баща и още от дете живея между два свята – на чуващите и на глухите. И макар понякога това да е било трудно, днес мога да кажа, че това е най-големият подарък, който животът ми е дал.
Да растеш с глух родител означава да се научиш да чуваш с очи, да усещаш хората по-дълбоко и да цениш тишината като пространство.
Къде учат и къде работят глухите хора днес?
До 90-те години глухите хора имаха силни професионални центрове – като ТПК „Тих труд“, където работеха в занаятчийски, технически и шивашки професии. След промените тези структури изчезнаха и много хора останаха без алтернатива и подкрепа.
Днес има глухи хора, които работят в IT сектора, графичен дизайн, видеомонтаж, строителство, фотография, ресторантьорство, но повечето все още се сблъскват с бариерата на комуникацията.
Един от примерите, които никога няма да забравя, е Краси – глуха жена, силна майка на две деца и отдадена съпруга, която трийсет години от живота си е прекарала в шивашки цех. Всеки ден – едно и също: шумни машини, малко думи, много рутина. Но преди няколко години тя реши, че не иска животът ѝ да свършва с тази тишина.
Краси по естествен начин стана част от нашия курс по жестов език – първо като като асистент, а днес вече е един от любимите учители в екипа на Stray Sheep. Сега преподава на лекари, учители, психолози и офис служители основите на жестов език, а нашите курсисти я обожават. Освен това преподава и на глухи деца в Академията „Анди и Ая“.
Когато я питах как се е осмелила на такава промяна, тя ми каза:
„Бях 45-годишна, когато реших, че не е късно да започна отначало. Глухите хора също имат право да мечтаят.“
За мен Краси е символ на това, че възрастта и глухотата не са пречки, ако имаш желание да се развиваш.
В кои области могат да се развиват като отлични професионалисти?
Глухите хора могат да се развиват като отлични професионалисти в почти всички области.
Те имат изключително силно визуално мислене, наблюдателност и детайлност – качества, които ги правят блестящи в професии като дизайн, видеомонтаж, механика, изкуство, готварство, преподаване. Но има и примери, които разбиват напълно представите за граници.
Един от тях е София Калинова – първата българка глуха жена, завършила право в Ирландия. Тя преминава през огромни предизвикателства – нов език, нова култура, академична среда без жестов превод. Но вместо да се откаже, София доказва, че тишината не е бариера, когато имаш смелост.
Днес тя вече е практикуващ адвокат в Ирландия и – отскоро – мама.
Когато я попитах какво я е движело, тя ми каза:
„Просто исках да покажа, че можем. Че глухите хора не са ‘по-малко’, просто говорим по различен начин.“
За мен София е жива доказателство, че глухите хора не само могат да се развиват професионално, но и да бъдат лидери, вдъхновители и мост между световете.
Кои са компаниите – пионери в България, които не се притесняват да наемат нечуващи хора? Какви са техните мотиви да го направят?
В последните години виждам една нова вълна от компании, които осъзнават, че достъпността не е благотворителност, а интелигентен бизнес ход. Това са организации, които не просто „помагат“ на глухата общност, а активно я включват – като равноправен партньор и нова аудитория.
Сред пионерите бих споменал три компании, които променят начина, по който България гледа на достъпността:
- Fest Team – те са първите в България, които започнаха да осигуряват жестов превод на големи концерти. Роби Уилямс, Guns n Roses, Hills of Rock – събития, които за първи път станаха достъпни и за глухи хора. Това не е просто жест; това е културна революция. Да видиш хиляди чуващи и глухи хора, които преживяват едно и също шоу, е нещо, което трудно се забравя.
- INDITEX (Zara, Bershka, Pull&Bear, Stradivarius) – вече имат над 15 глухи служители в България, които работят в магазините им в София, Пловдив, Варна и Бургас. Компанията инвестира в обучения по жестов език за мениджърите си и показва, че включването може да бъде част от корпоративната култура, не от PR стратегията.
- Allianz България – правят активни усилия да представят своите услуги на глухата общност чрез видеосъдържание, анкети и събития с жестов превод. Те са пример за финансова институция, която не просто говори за приобщаване, а го реализира на практика – с разбиране, уважение и постоянство.
Това, което обединява тези компании, е, че те мислят модерно.
Те не се страхуват да навлязат в територия, в която другите още мълчат.
И не действат от съжаление, а от вяра в потенциала на хората и в нуждата да се говори с нова публика – по човешки, не по клиширания корпоративен начин.
Едно от притесненията на работодателите евентуално би било как другите хора от екипа ще се разбират с този човек? Как ще му дават задачи, той как ще се отчита? Ще успява ли да се включва пълноценно в екипните инициативи? Основателни ли са тези притеснения?
Тези въпроси са напълно основателни. Те идват не от предразсъдъци, а от липса на опит – хората никога не са работили с глух човек и не знаят как изглежда това на практика.
Истината е, че с много малки усилия комуникацията може да бъде ясна, ефективна и дори по-добра от обичайното. Повечето глухи хора четат по устни, използват чатове и приложения, а компаниите, които вече имат опит, знаят колко лесно се изгражда работещ модел.
В някои случаи се осигурява жестов преводач при обучения или важни срещи, а в ежедневието колегите си помагат с бележки, екрани и усмивки.
Ще дам един реален пример:
В Inditex работи Радо – глух служител, който започна работа в склад, а днес е сред най-стабилните хора в екипа. Компанията му осигури жестов превод по време на обученията, мениджърите му преминаха кратък курс по жестов език, и днес Радо е не просто „служител с увреждане“, а пример за лоялност, точност и професионализъм.
Когато го питах как се чувства, той каза нещо просто, но много силно:
„Не е нужно да ми говорят по-силно. Нужно е да ми говорят като на човек.“
И точно това е същността – не специално отношение, а човешко отношение. Когато го има, всички притеснения се стопяват.
Ти се срещаш с много нечуващи хора из страната, дори в момента правиш нещо като турне. Разкажи ни каква е целта и кой ти помага това да се случи? Какво ти казват? За какво мечтаят?
Да, през тази година, с подкрепата на Allianz България, осъществихме национално турне, което нарекохме „Отключен потенциал“. Посетихме Варна, Бургас, Пловдив и София, срещнахме се с стотици глухи хора, младежи, родители и учители.
Целта ни беше не просто да се видим, а да изследваме техните реални нужди и мечти – какво им липсва, какво искат да се промени, и най-вече: как виждат своето място в обществото.
От тези срещи научихме нещо много важно – че глухата общност в България не иска специално отношение, а равни възможности. Повечето хора, с които разговаряхме, мечтаят за повече жестови преводачи, за достъп до информация на техния език, и за работни места, където да бъдат разбрани, а не съжалявани.
Voir cette publication sur Instagram
Искам да спомена Мари – една от най-вдъхновяващите личности в нашия екип. Тя е млада, образована жена, живее и работи в Белгия, където е част от международен екип на Европейския парламент и европейската асоциация на жестовите преводачи, заобиколена от преводачи от цял свят.
Мари е пример за това какво може да постигне един глух човек, когато има подкрепа и достъпна среда. И все пак, всеки път когато се прибере в България, тя споделя с тъга, че тук все още липсва тази основна инфраструктура – преводачи, жестов достъп, информация.
„Обичам България, но понякога се чувствам като в самолет без субтитри – всичко се случва около мен, но нищо не мога да чуя“, ми каза тя веднъж.
И точно заради хора като Мари, нашето турне не беше просто проект, а мисия – да направим така, че България да стане място, където всеки глух човек може да се чувства включен, информиран и горд.
А готови ли са сами да работят за постигането на тези мечти? Има ли предприемачески дух и сред хората, които не чуват? В какви посоки са техните проекти?
Да, абсолютно. Глухите хора имат предприемачески дух по рождение.
Те са свикнали цял живот да намират решения, да изобретяват свои начини да комуникират, да се адаптират. Това е форма на предприемачество – не в бизнес смисъл, а като вътрешна нагласа да не се отказваш.
Много от глухите хора, които срещаме, мечтаят да станат лекари, психолози, учители, дизайнери, актьори – професии, които изискват висока степен на човечност и внимание.
Това показва не само амбиция, а дълбоко желание да бъдат полезни и да променят средата отвътре.
В Stray Sheep вярваме, че нашата роля е да бъдем мост между мечтите и възможностите.
Ние партнираме както с държавни структури, така и с частни компании, за да създаваме повече работещи решения – курсове по жестов език, услуги за жестов превод, обучения за работодатели и консултации по приобщаваща комуникация.
И тук искам да спомена моя бизнес партньор – Александър Калинов.
Той е чуващ човек, без семейна история, свързана с глухата общност. И въпреки това се превърна в едно от ядрата на нашия екип – човек, който чува с разбиране и човечен подход, съчетан с предприемачески дух.
За мен това е пример, че промяната идва тогава, когато чуващи и глухи работят рамо до рамо, без бариери, а с обща крайна цел.
Затова вярвам, че бъдещето на предприемачеството сред глухите хора вече започва да се случва – не в изолация, а в партньорство, доверие и равнопоставеност.
Дай ни няколко съвета за това как да общуваме с нечуващи хора? Да говорим бавно или по-силно? Ако детето ме попита този човек защо говори така странно, какво да му кажа?
Първо – не е нужно да говорим по-силно или по-бавно. Глухият човек няма да ни чуе по-добре, ако викаме, но ще ни разбере по-добре, ако гледаме в очите му, ако артикулираме ясно и ако показваме с лице, с ръце, с изражение.
Най-важното не е как звучи гласът ни, а дали показваме, че искаме да общуваме.
Ако детето те попита:
„Мамо, защо този човек говори така странно?“, можеш да му кажеш нещо простичко, но истинско:
„Той просто говори по различен начин – с ръце, с лице и с очи. Това е неговият език.“
И после му покажи жеста за „здравей“ или „благодаря“ – децата запомнят тези неща мигновено, с любопитство и усмивка.
Глухите хора не очакват перфектни думи – очакват опит за контакт.
Може да напишеш нещо на телефона си, да покажеш с ръце, да посочиш, да се усмихнеш. Понякога една усмивка върши повече от сто изречения.
Аз вярвам, че ако от малки учим децата си да не се плашат от различието, а да го познават, един ден няма да имаме нужда от кампании за приобщаване.
Те просто ще растат с усещането, че всеки човек има свой начин да говори – и всички заслужаваме да бъдем чути.
Наскоро беше организирана конференция с жестов превод. Това ли е най-лесният път към интеграция?
Жестовият превод е много важна първа крачка – той дава достъп, отваря вратите към информация, образование, култура. Без него глухите хора често остават извън разговора, дори когато физически са в залата.
Но истинската интеграция не свършва с преводача – тя започва оттам.
Истинската промяна идва, когато глухите хора не просто присъстват на събития, а участват в тях, говорят, обучават, създават съдържание и решения.
Затова казвам често:
„Жестовият превод е гласът, но сърцето е в действията.“
Истинската достъпност се случва, когато компаниите и институциите започнат да мислят практично – не само как да преведат едно събитие, а как да направят средата постоянно разбираема и отворена.
Това може да е нещо толкова просто като:
- видеа с жестов език в социалните мрежи,
- служители, преминали базов курс по жестов език,
- консултации с глухи експерти при създаване на продукти и услуги.Преводът е само инструмент.
Интеграцията – това е всекидневна практика на уважение, участие и равнопоставеност.
Къде да следим за инициативите, които провеждаш?
Благодаря за въпроса – истината е, че зад всичко, което правим, не стоя само аз.
Стои екипът на Stray Sheep – вече осем души, които ежедневно работят, за да направят България по-достъпна, разбираема и човешка. Сред нас има глухи и чуващи хора, преподаватели, преводачи, създатели на съдържание – всички движени от една обща цел.
Ние не виждаме това, което правим, като благотворителност.
Виждаме го като интелигентен, модерен бизнес с добавена стойност – бизнес, който създава реална промяна и показва, че приобщаването може да бъде едновременно устойчиво, красиво и полезно за всички страни.
Всеки, който иска да следи нашите инициативи, може да ни намери в социалните мрежи –
Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube – просто потърсете Stray Sheep.
Там споделяме нашите проекти, видеа, продукти, обучения и събития.
И ако има нещо, което искам хората да запомнят, е това:
ние не говорим вместо глухите хора – ние говорим заедно с тях.