Не съм сядала да пиша ревю на книга още докато съм на 26-а страница, но в момента това се случва. Романът Трифена, който взех наслуки от библиотеката заради корицата с древната римлянка, ме извади от неделния унес още на 26-тата си страница.
Още с първите страници започнах да се питам: Коя си ти, Костадина Костова, защо нищо не знам за теб? А пишеш толкова увлекателно, колкото и Филипа Грегъри, само че за хора, вървели по нашите земи.
И както много пъти се случва, не оставям въпросите да ми тежат, а отварям гугъл, сърчвам и след 3 секунди разбирам, че Костадина Костова е наш, съвременен автор, това е вторият й роман, отново исторически, че премиерата на книгата е била буквално преди дни и аз по случайност съм попаднала на нея в библиотеката.
Как може, казвам си, аз, която съм абонирана за 150 книжни фейсбук страници и имам писатели сред приятелите си, да не разбера за тази книга? Как може едно и също издателство – Софт Прес, да стига до мен с едни свои автори, а с други – не?
Балонът. Проклетият алгоритмичен балон, заради който виждам 3 души и 2 страници колкото и да магии да правя за прочистването на фийда си. И (вероятно) липсата на бюджет за промотиране на събитията с фейсбук реклами толкова активно, че да стигнат до – забележете, собствената си целева аудитория.
И се ядосах. Отставих книгата настрана на 26-тата й страница, за да напиша това пре-ревю на книга и да ви кажа, че Трифена е супер роман, с мек и леещ се стил, с адекватни описания на римския и тракийски начин на живот, че е хубава българска книга и е срамота, че сме се оставили на реклами и маркетинг да ни казват какво да гледаме, слушаме, за какво да се вълнуваме, къде да ходим и какво да правим.
Или може би само аз не бях чула за Трифена?
Можете да поръчате романа Трифена на Костадина Костова от Ozone, а аз го включвам в списъка с книги, които ще подарявам тази Коледа.
Аудиокнигите не заместват четенето, а гледането на телевизия