Идеята да се разделим с книга често ни се струва като предателство. Готови сме да трупаме книги и под леглото, но не и да се разделим с някоя от тях, защото сякаш е равносилно на това да изоставиш кученце под дъжда.
В годините рафтовете се огъват под тежестта на томове, които „някой ден ще прочетем“ или вече сме прочели и никога не бихме препрочели. Нощното шкафче е затрупано, а по пода има няколко „кулички“, които заплашват да се срутят.
Звучи ли ти познато? Ако отговорът е „да“, тогава вълшебницата на подреждането, Мари Кондо, има няколко думи за теб. И не, тя не иска да изхвърлиш цялата си библиотека. Напротив, иска да я превърнеш в място, което истински те вдъхновява и радва.
Бързам да кажа, че аз – книжният плъх със сините очи, преподредих библиотеката си по този начин и оцелях. Дарих книгите, които не ми носеха радост (ще разберете какво значи), записах се в библиотеката и сега съм спокойна – имам всички книги на света, просто не ги държа у нас, а на пл. Славейков ;) Но да караме поред.
Коя е Мари Кондо?
Мари Кондо е гуру на подреждането, която превзе света със своята книга „Магията на подреждането“ (вижте повече за нея тук) и метода „КонМари“. Нейната философия е проста, но гениална: трябва да пазим само онези вещи, които истински ни носят радост.
В основата на всичко стои въпросът, който тя ни съветва да си зададем, докосвайки всеки предмет: „Носи ли ми радост?“ (Does it spark joy?).
През 2019 г. тя стана световен феномен и благодарение на хитовото си шоу в Netflix, вдъхнови милиони хора да се освободят от излишното и да внесат ред не само в домовете, но и в живота си. Мари не е просто консултант по подреждане – тя е жена, която ни учи да живеем по-осъзнато, заобиколени само от красота и щастие.
Защо ни е толкова трудно да се разделим с книгите?
Книгите не са просто предмети. Те носят и емоционална тежест. Ето няколко причини, поради които ги пазим:
- Чувство за вина: „Платила съм пари за нея, как ще я изхвърля?“
- „Някой ден ще я прочета“: Вечният списък с книги, за които все не намираме време, но ни карат да се чувстваме по-интелигентни само с присъствието си.
- Сантиментална стойност: Подарък от любим човек, книга от детството…
- Идентичност: Библиотеката ни често е отражение на това кои искаме да бъдем, а не кои сме всъщност. Пазим сложни философски трактати, за да си докажем, че сме „сериозни читатели“, въпреки че тайно предпочитаме лек роман за плажа.
- Научени сме, че книги никога не се хвърлят, което е така, но не означава, че книгите трябва да завземат цялото ви жизнено пространство.
Мари Кондо казва нещо революционно: целта на една книга е да бъде прочетена. Ако си я прочела и тя ти е дала каквото е могла, мисията ѝ е изпълнена. Ако стои непрочетена с години, тя просто създава визуален шум и носи тежестта на неизпълненото намерение.
Как да приложим метода КонМари към нашата библиотека?
Процесът е прост, но изисква смелост и честност към себе си. Готови ли сте?
Стъпка 1: Голямото събиране
Това е ключов момент! Събери абсолютно всички книги, които притежаваш, на едно място. От рафтовете в хола, от нощното шкафче, от онази кутия в килера, от кухнята… навсякъде! Натрупай ги на пода. Звучи брутално, нали?
Гледката на тази огромна купчина има за цел да те шокира леко и да ти покаже реалния обем на това, което притежаваш.
Стъпка 2: Магическият въпрос
Сега идва забавната част. Вземи всяка книга в ръце. Да, всяка една поотделно. Не ги прелиствай, не се зачитай. Просто я дръж и се запитай: „Носи ли ми радост?“ (Does it spark joy?).
Отговорът трябва да дойде от сърцето, не от ума. Усещането е като леко трепване, топлота, усмивка. Ако се колебаеш, ако усетиш тежест или вина – това е знак.
Стъпка 3: Сортиране в три купчини
Докато задаваш въпроса, ще се оформят три основни купчини:
- „Да, остава!“: Това са книгите, които те карат да се усмихнеш. Тези, които обичаш и би прочела отново. Тези, които са те променили. Красивите албуми, които обичаш да разглеждаш. Книгите, които наистина, ама наистина, ще прочетеш съвсем скоро. Това е твоята лична, подбрана колекция, която отразява истинското ти „аз“.
- „Благодаря ти и довиждане“: Това е купчината за книгите, които вече са изпълнили мисията си. Прочела си ги, харесали са ти, но няма да се върнеш към тях. Или пък си ги купила с идеята да ги прочетеш, но вече не те интересуват. Важно: Преди да сложиш книга в тази купчина, благодари ѝ. Кажи ѝ мислено: „Благодаря ти за урока“ или „Благодаря ти за вълнението, което изпитах, докато те купувах“. Този малък ритуал помага да се освободиш от вината.
- „Може би“ (най-опасната купчина!): Тук влизат книгите, за които се колебаеш. Мари Кондо съветва да бъдем безкомпромисни, но ако ти е твърде трудно, позволи си една малка кутия за „карантина“. Прибери тези книги в нея и ако не си се сетила за тях в следващите 6 месеца, значи мястото им не е в дома ти.
Какво да правим с книгите, с които се разделяме?
Да се разделиш с книга не означава да я изхвърлиш на боклука! Напротив, дай ѝ шанс за нов живот:
- Дари ги: Читалища, библиотеки, училища и домове за възрастни хора винаги имат нужда от нови попълнения.
- Подари ги: Сети се за приятел, на когото конкретна книга би му харесала. Това е прекрасен личен жест.
- Размени ги: Потърси групи за размяна на книги във Facebook или използвай някоя от къщичките за книги в твоя град.
- Продай ги: Антикварни книжарници или онлайн платформи са добър вариант да върнеш малка част от инвестицията си.
Накрая, когато подредиш останалите книги обратно по рафтовете, ще усетиш разликата. Вместо хаос и вина, ще виждаш колекция от заглавия, които те вдъхновяват и ти носят радост. Ще имаш въздух, пространство и една по-лека душа.
Защото твоят дом е твоето светилище, а не обществен склад за литература. И това е напълно ОК.