ВАЖНО: Първо изгледайте видеото по-горе, после продължете да четете
Какво си мислеше като слизаше от сцената на Disrupt?
Ох, най-после свърши, дали не се изложих много?
Защо се съгласи да участваш?
Защото обичам да се излагам пред много хора 🙈 и ми се видя интересно и предизвикателно
Кой си ти, когато НЕ СИ лектор на Дисръпт?
Аз съм Камен Алипиев – Кедъра, но вече не знам какво значи това. Би трябвало да съм спортен журналист на свободна практика със седмично предаване по радио „София‘, както и най-добрият баскетболен коментатор, но напоследък се чувствам като човек с „отпаднала необходимост“ и искам да избягам някъде на самотен остров, където няма комунисти и соц. носталгици.
Това ли ти беше детската мечта?
Детската ми мечта беше да стана баскетболист или рок музикант, всичките ми тетрадки в училище бяха изрисувани с групи дългокоси и брадати музиканти, както и с имената на любимите ми (както се казваше в „Старите времена) вокално-инструментални състави. Разбрах, че с баскетбола няма да се получи, докато бях в казармата, а в телевизията отидох преди да навърша 21 и станах асистент-режисьор. Чак на 26 вече бях част от спортната редакция на легендарния ЕФИР 2 и тогава пламна и любовта към професията, въпреки че вече бях писал неща за „Маратон“ на Сашо Диков и за някои вестници, и се появи спортната злоба, която нямах като спортист.
Чувстваш ли се успял/а в професията си?
Да, макар че винаги може повече. Носител съм и на двете (едната в момента не се връчва) награди за спортна журналистика. Имам медал „Спортът за един мирен свят“ от Българския олимпийски комитет. Зад гърба ми има осем издания на олимпийските игри, които съм отразявал от мястото на събитието и още седем от София, коментирал съм всички олимпийски баскетболни турнири от 2000 година насам, коментирал съм баскетбол за руската НТВ и още много големи спортни събития, които няма смисъл да изброявам.
Не съм забогатял от това, защото не бъркам журналистиката и ПР-а и защото за разлика от повечето цивилизовани страни по света, спортните коментатори тук получават смешно малко пари за висококвалифицирания си труд, а една от големите телевизии не е променяла хонорарите си от 14 години. Въпреки това смятам, че това е една от най-хубавите професии на света и все още се опитвам да се занимавам с нея, но оцелявам и с други неща като водене на събития или участие в реклами, например.
Да се върнем на събитието – как се справи с подготовката и сценичната треска?
Много трудно ми беше, участвал съм в доста различни събития, много пъти съм излизал на сцена („Пощенска кутия за приказки“, например) и сценичната треска не беше големият проблем.
Притеснението се изразяваше в това, че в продължение на няколко седмици не можах да науча написан от мен текст, а също така дали ще успея да „фитна“ всичките думи в петнайсетсекундните слайдове. DisruptHR е най-предизвикателният формат, в който съм участвал, защото изисква много в рамките само на пет минути, а аз (както може би се вижда и тук) съм отличен импровизатор, но говоря страшно много и петте минути ми бяха тесни.
За какво можем да търсим, в какво си добър?
В разтягането на локуми, очевидно ;-) Добър съм във воденето на събития и мога да уча хората как да говорят на правилен български пред публика без да се притесняват. Ставам и за треньор по баскетбол на начинаещи, макар че не съм сигурен, че все още мога да показвам.
А ако не трябваше да печелиш пари, какво щеше да правиш?
Така и не се научих да печеля пари, затова предимно се забавлявам, а и да не забравяме отговора на третия ти въпрос. Ако печелех повече пари, щях да пътувам повече.
Ще ходим ли да гледаме следващия Дисръпт?
Ако Мария и Симона ни поканят.
Още за Disrupt: