Когато кажем „самурай“, повечето хора си представят мъж – суров, с меч, вперен поглед и неспособност да се усмихне. Това е Холивуд. Историята обаче има по-дълга памет. В Япония, между XII и XVI век, е съществувала класа жени-войни – онна-бугейша. Били са стратези, командири, често по-дисциплинирани от мъжете до тях. Не са искали позволение да воюват. Правили са го.
Томое Годзен – най-емблематичната сред тях – е водила армии, не метафорично, а в калта, следвана от стотици. Историите я описват като безкомпромисна, лоялна, почти ледена в битка. Но онова, което я прави интересна за нашия разговор, не е броят на враговете ѝ. А кода, по който е живяла. Бушидо – моралният кодекс на самурая.
Чест. Смелост. Доблест. Състрадание. Самообладание. Искреност. Уважение. Дълг.
Седем думи, които не звучат като от уъркшоп. Но какво би се случило, ако именно тези седем принципа ръководеха съвременните лидери – и най-вече жените в лидерски позиции?
Представи си жена, която води през състрадание – не защото не умее да командва, а защото знае, че човешката връзка е по-силен лост от страха. Или жена, която не бърза да демонстрира контрол, а вместо това умее да изчака момента – като онна-бугейша с лък, която знае, че търпението е част от стратегията.
Но да преведем тези добродетели в съвременен език. Как изглежда „бушидо“ в офиса, в Zoom, в динамиката на корпоративната реалност?
- Чест: Да не обещаваш онова, което не можеш да изпълниш, дори когато звучи добре за PR-а или за пред екипа
- Състрадание: Да се интересуваш как е човекът, не само какво е свършил.
- Самообладание: Да не позволяваш на моментна емоция да съсипе доверие, трупано месеци.
- Искреност: Да можеш да кажеш „не знам“ пред екипа си – и да не загубиш авторитет.
- Уважение: Да виждаш стойността и в най-малкия принос, без значение на титлата.
- Смелост: Да се изправиш пред конфронтацията, когато всички предпочитат да замълчат.
- Дълг: Да водиш не защото ти харесва, а защото знаеш, че има значение.
Тези принципи не са остарели. Напротив – те са скелетът, който днешното лидерство отчаяно търси, но често облича с евтини дрехи на „ефективност“ и „бранд култура“. Истинският въпрос е: имаме ли смелостта да ги въведем? И не просто като думи по стените на офиса, а като лична етика?
Вписваш се или пренаписваш и създаваш?
Времето за приспособяване изтече. Ако си тук, за да се научиш как да се вписваш – спри. Системата, към която се опитваш да се нагодиш, е създадена от хора, които често са били по-сигурни, отколкото компетентни. Ако я следваш, ще станеш като тях. Ако я променяш – ще бъдеш себе си.
Няма да получиш инструкции. Няма да има аплодисменти. Ще има съпротива. Ще има моменти, в които ще се питаш дали не си загубила разума, задето не си замълчала. Но ще има и онзи поглед в огледалото – твой, чист, неделим – в който ще разпознаеш сила, която не чака позволение.
Ако търсиш път – спри. Не си тук, за да вървиш по утъпкани следи. Ти си тук, за да оставяш следа. Там, където няма карта, ще чертаеш посока. Там, където няма език, ще създаваш речник. И ако се питаш дали си достатъчна – ще ти го кажа така: светът не се страхува от некомпетентността ти. Страхува се от мига, в който ще престанеш да се съмняваш.
И точно тогава започваш. Не като „жената в борда“. А като гласът, който променя курса.
Тръгвай. Имаш да водиш. И този път няма да питаш как. Ще показваш.