Помните ли колко беше хубаво да имаш три месеца пред себе си, в които единственото ти задължение е да четеш книги и да спиш следобед? Да можехме да се върнем там, а?
Всъщност не е трудно, нали затова станахме възрастни – за да правим каквото си искаме :) Е, на спането следобед не се гледа с добро око в някои компании, но поне през отпуската можем да си позволим този малък разкош.
А когато се събудите с понатежела от съня и горещото време глава, вместо да посягате към телефона, посегнете към някоя от книгите от нашия списък с книги за четене през лятото. Или пък от вашия личен.
Можете и читателски дневник да си водите, за да не забравите всички онези малки пасажи, които са ви направили впечатление. През есента ще се съберем да си разказваме :)
Списък с книги за четене през лятото:
Шекспир: мъжът, който плаща наема
Чрез откровенията на Джуди Денч в „Шекспир: Мъжът, който плаща наема“ читателят научава за големите ѝ сценични триумфи, но и за нейните провали, както и за много други забавни истории и гафове, случили се зад кулисите.
„Умни бележки“ ни учи как да пишем, учим и мислим по-ефективно. Тази книга ще ви помогне да работите по-продуктивно, да пишете оригинални текстове и да учите в дългосрочен план.
Джон Хасъмски е агент на Централното разузнавателно управление на САЩ, когото изпращат на мисия, свързана с международно разследване за тероризъм. Израсналият в Америка българин се впуска в опасно приключение, което го отвежда до София, Истанбул, Ню Делхи и Хималаите. Мъжът попада в епицентъра на измами, престрелки, убийства, атентати, за които се опитват да го натопят.
Неписаните правила на парите. Написани в книга
Неписаните правила на парите, най-накрая написани в книги. С хумор и сарказъм Стюарт Уайлд съчетава практичната и метафизичната страна на парите. Авторът предлага нетрадиционен подход към инвестирането, както и визия за икономическия спад като дар, даващ възможност на света да се възстанови.
Една книга, която дава отговор на въпроса защо страните воюват помежду си, защо се мразим, защо все не сме доволни от живота си, защо вдигаме скандали и все някой с нещо ни е виновен.
Как да говорим за книги, които не сме чели
„Според моя опит, напълно възможно е да се поддържа задушевен разговор за книга, която не си чел; включително и най-вече с някого, който също не я е отварял. Нещо повече, това даже понякога е желателно и аз ще го докажа с развитието на темата в това есе. Няма да престана да наблягам на често недооценяваните рискове, които съпътстват четенето за този, който желае да говори за дадена книга. Още повече, ако се опита да я анализира“ – блестящо произведение за смисъла на четенето, вътрешните книги на всеки от нас и защо понякога автора иска да каже едно, а ние разбираме съвсем, съвсем друго.