Лято е. Сезонът на отпуските и на атазагорафобията. Какво е атазагорафобия, ще попитате вие. Ще ви кажа, но не и преди това да ви попитам „А какво е отпуска“?
Отпуска е да пуснем да си отидат – отговорностите, стремежите, нуждите, задачите, плановете, стремленията, обученията, искането на още и още. И на тяхно място да дойде „ваканцията“.
А ваканция значи „празнота“ (спомнете си „овакантен“). Да са празни дните, да няма какво да се прави, да са ПРАЗНИци, да има време за всичко, което сме отлагали докато сме нямали време от работа.
И уж идват тези ми ти ПРАЗНИци, но с тях се прокрадва и атазагорафобията . От днес я знам тази дума, да не мислите, че съм чак толкова умна, и я прегърнах като еднодумното обяснение на феномена „имам бизнес-нямам отпуска“.
Атазагорафобията е страхът да не те забравят.
Или ти да не забравиш нещо или някого. Този необуздан страх не да не пропуснем нещо важно, а нас да не ни пропуснат при, знам ли, раздаването на благата?
Всеки го е изпитвал. Затова и все сме онлайн, все надникваме уж за малко, все има още един мейл за отговаряне преди да загърбим всичко. И никога не го загърбваме изцяло, защото атазагорафобията не се шегува.
Но пък колко по-сладко ще ни се види всичко и всички, когато се върнем отново и кажем с нови сили и идеи „Ето ме, върнах се, продължаваме!“ ;)
Така че, ако четете това докато лежите на плажа, както го пиша аз докато уж трябва да си почивам на един хамак, повъртете си из ума тази а-та-за-го-ра-фо-бия, пък да я оставим да си отиде, да я ПУСНЕМ и нея заедно със задачите, плановете и стремленията, за да дойде ПРАЗНИк на нейно място и да се отвори пространство за нови впечатления, нови идеи или просто малко леност и радост от самото битие.
Още за отпуската: