В никакъв случай не трябва едно дете да се кара да чете. Не, не и не. Подозирах го, чувствах го, но сега го виждам пред очите си и бих издала заповед за всички родители „Не карайте децата да четат!“.
Книгите не са задължение. Сливането на буквите в думи е магия, която владеят само хората и нашето задължение да ги накараме да усетят тази магия.
Не можем да ги насилваме да четат и да искаме, отново насила, да изпитват удоволствие от това. Защото насила хубост не става, помните, нали.
Четенето насила води до пълно неразбиране на прочетеното, още когато героите са Антон и Точица.
Не им бутайте в ръцете класически произведения, дори да са от детския щанд, ако преди това не сте успели с думи да ги завладеете за историята и да са поискали сами да четат.
Оставете ги да изберат сами книгите си, които да четат, нищо, че не са „класически“ или „задължителни“. И бъдете честни пред себе си – вие колко от класическите книги харесвахте истински навремето?
Четенето не е самоцелно занимание като физическите упражнения – да направиш безброй повторения и да имаш резултат.
Четенето трябва да се почувства, да се осмисли и да се преживее. И затова сме отговорни ние, родителите.
За да четат децата ви, трябва вие самите да четете, да ИМ четете, да им разказвате истории, прочетени в книги, да ви виждат с книга в ръце, а не „Седни да почетеш малко“. Това не е като да си изгладиш дрехите.
Книгата е магия, а децата обичат магическите неща. Само да има един старши магьосник да им покаже.
Иначе просто не ги карайте да четат.