Тази статия е извинение за всички онези, които прочетоха предишната – Млада съм, време ми е за пенсия, с идеята, че ще прочетат не за пенсионно осигуряване, а за онази (непостижима) мечта да не работим до 65 и чак тогава да започнем да живеем.
Усетих, че заглавието е подвеждащо чак след като видях колко много хора я четат. Викам си “Чак толкова гореща да е темата за пенсионното осигуряване…едва ли”. И я погледнах с другите очи – на читателя, който приема текста според вътрешната си книга, според вътрешните си теми и според вътрешното си настроение и РАЗБРАХ.
И понеже е събота и понеже е време за писане и четене, ето и втората част от темата –
Млада съм, НЕ ми е време за пенсия
Работата като осмисляне на битието
Много отдавна, преди корпорациите, бонусите и тиймбилдингите, хората са се трудели, за да си набавят храна. Като си набавят храна, спират да се трудят.
След време се специализирали, едни започнали да шият дрехите, другите – да ловят, всеки според способностите си и така да допринасят за общото добруване.
Всеки имал принос и знаел защо се събужда сутрин.
Би трябвало и сега да е така – всеки да избира професията си според това, в което е добър и така да допринася за общото благо. Но колко от вас работят това, за което мечтаят? Не се наемам да търся статистика, тя убива емоцията в текста, а и няма нужда да доказваме емпирично факти.
Ясно е, че ако не се събуждате сутрин с желание да допринесете с вашите умения към благото на обществото, значи нещо не е както трябва. Затова и на толкова хора им се иска да се “пенсионират” млади – те искат не да не правят нищо, това е весело само през първия месец, а не искат да правят неща, за които нямат желание.
Бездействието убива бавно
Виждала съм с очите си какво става с човек, който се пенсионира рано и така и намира нов смисъл в живота си. Майка ми беше балерина и по закон се пенсионира на 40 годишна възраст – точно когато на всички останали започва най-зрялата част от кариерата.
По една или друга причина мама така и не можа да намери за себе си нова роля в живота. И да ви кажа, трудно е, когато си бил на сцената от 6-годишен, да започнеш да мислиш за себе си като нещо за друго, освен за изпълнител.
В следващите 20 години, докато сменяше различни абсолютно неподходящи за нея работи, светлинката в нея угасваше. Не успя да намери ново място и нов смисъл за себе си и изгасна прекалено рано.
Има и много други случаи на хора, спрели да работят и отишли си от света малко след това, просто защото вече не се чувстват полезни. Така че това с пенсионирането млад е нож с две остриета, ако приемем, че искате изобщо да спрете да работите и само да харчите пасивно изкарвания си доход.
Впрочем, давате ли си сметка, че ако само вие от всичките ви познати успеете да се пенсионирате по-рано, ще ви бъде ужасно самотно?
Майките с бебета знаят за какво говоря, както и хората със свободни професии – разполагаш с целия си ден, няма значение дали е сряда или петък, но няма с кого да го споделиш, защото всички останали са още матрицата и работят.
Мерси за такъв пенсионерски живот ;)
Но виж, да не се притесняваш за пари, както са пенсионерите, защото те си имат доход без да работят, това го разбирам, уважавам, приветствам и мечтая с всички вас.
Да имаш свободата да избираш в живота не воден от пари, а от вътрешна потребност с какво да се занимаваш – това би трябвало да е основната цел на всеки от нас, защото, както обичам да казвам, животът е един и повторение няма.
Достижимо ли е обаче, ако сте се “усетили” за тази работа някъде по средата на живота си? Когато коловозът, в който се намирате, е толкова дълбок, че сякаш не виждате нищо отвъд него? Постижимо е, разбира се!
И да, ще ви го кажа, но не сега, тази статия излезе дълга, по-дълга от очакваното. Ще ви го кажа друг път, сигурно под друга форма. Но обещавам, че ще ви кажа как се излиза от коловоза на работата от 9 до 5 без да трябва да чакаме да се пенсионираме.
Как да балансираме по женски работата и останалата част от живота?
Животът е прекалено дълъг само за една професия: Евгения Йорданова, от застраховането до маркетинга