Ние робуваме на къщите си. Чистим ги, подреждаме ги, купуваме им нови неща, а накрая сядаме уморени на ръба на дивана и не смеем да мръднем, за да не развалим създадения с труд ред.
Нареждаме мебелите си с вниманието на хирург и едвам преместваме стола в трапезарията, колкото да седнем, ако може и няма да ви притесняваме.
Често крием новите си дивани под стари одеяла, за да ги „пазим“ (за кого ли) и се лишаваме от удобството и красотата.
Къщата трябва да ни служи, на нас. Да ни прегръща, да ни утешава, да събира приятелите ни и да ни създава комфорт когато другите се опитват само да ни пречат.
И понеже хората се променят, къщите също трябва да се променят. Ние да ги променяме, според настроенията си.
Огледайте собствения си хол. Мога да се обзаложа, че в 90% от случаите всички мебели са ориентирани спрямо телевизора.
ТОЙ стои царствено на едната стена и всички дивани, табуретки, че даже и саксиите са обърнати така, че да има видимост от всички страни.
В моята собствена глава тази постановка се беше загнездила толкова сериозно, че ми трябваше почти една година ежедневно разлистване на каталога на Икеа, за да осъзная, че един хол трябва да служи за много неща, дори да не живееш в тесен по скандинавски апартамент.
Гледах, гледах и се научих. И разместих. От така актуалния Г-образен диван направих две малки диванчета и се оформиха две различни кътчета за забавление.
Сега имаме място за четене и място за гледане на телевизия. Място за пиене на кафе до прозореца и място за работа под лампата. Има достатъчно място за семейно забавления и уединена работа.
Не всичко се върти около телевизора и има много въздух.
А да, не дадох и лев за нова мебел или вещ, само си поиграх на тетрис в хола :)
Твърда или мека вода – как да разберете с какво миете и перете