Да си ги дам бе, що да не си ги дам. Ааа, не мога да си ги дам, защото нямам документи за колелото. Не че съм ги забравила, просто няма такива.
Чак се чудя как не им е дошло още на ум да въведат издаване на документ за покупка на колело със заверка при нотариус – хоп, 10 лв.
Ето, аз им давам таз безплатна идея,с която да ни накарат да плащаме.
И ще плащам, трябва да ви кажа. Ще плащам и ще пея, защото сега пак плащам, ама плача.
Плачат и всички, на които миличките, любимичките колелца изчезват яко дим докато собствениците им имат неблагоразумието да влязат да си купят вода от магазинчето до парка.
Иди после доказвай, че това колело е твоето и че си го познал по драскотината на левия педал, която се появи когато забърса една саксия в Борисовата.
Дотук знам само един начин да си направиш колелото познаваемо – да си напишеш името с ЕЙ ТАКИВА БУКВИ на рамката при младежите от 1bike.bg
Аз и ЕГН-то ще си сложа, ако трябва, само и само да намаля поне с малко опасността да ми го свие някой докато премигвам пред витрината със сладолед.
Сигурно да се слагат серийни номера на велосипедите и срещу серийното номерче – именце не е по-сложно отколкото да нарисуваш цяло колело.
Сигурно не е сложно и да се проследяват, ама тука ще ревне някой, че ГО следят.
Това за следенето е друга тема, за която ще си говорим друг път.
Сега отивам да си следя колелото, докато все още е мое.