„Оуу, къв си мръсен, какво пак си се омазал“ – първите думи, които чува едно петгодишно от майка си след детска.
„Малоумник, къде караш, свиня такава“
„Ейй, продажници само в тая държава, ей, я сипи една ракия“
И така нататък и така нататък се излива в детските уши и ум, а в сърцата и умовете им расте само бурен и омраза.
Все се караме на училището, че не ни учи децата, но ние самите възпитаваме ли ги изобщо тия деца?
Казваме ли им, че мирът е по-важен от войната? Че заедно е по-лесно от по отделно, че е добре да не си прекараш живота в мъки и болести защото си все пиян на куче или преял?
Рисуваме ли им света, в който ще живеят или само им викаме „бе лошо ви се пише“?
Ние им го пишем това лошо, разберете, ние.
Погледнете ги в очите сега, каквито са – на 7, на 5, на 12 години и си представете бъдещето им. Искате ли да пушат по цял ден пред телевизора, да пият ракия и да взимат заеми, за да свържат двата края?
Искате ли да мразят толкова силно някого, че да идат да се бият с него до смърт? Ама не на „другия“, а на вашия си, защото гаранция, че ще си от страната на победителите няма?
Вижте си момиченцата и си ги представете като големи жени, пощипвани от някой мазник, защото не сте ги научили, че да се работи и учи е по-хубаво, отколкото да те премятат като кукла.
Децата не разбират от ирония и сарказъм, нито трябва да носят нашия примиренченски цинизъм. Това, че вие не сте успели в живота, не значи, че и те няма да успеят, ако разбира се, не ги завлечете към дъното със себе си и собствената си неудовлетвореност.
И си лекувайте нервите и комплексите при специалист, не при децата си.
Как да възпитаваме детето си по интелигентен и здравословен начин, пише тук >>>