Да се налагат нереалистични модели за красота не е тенденция от вчера. Израснала съм през 90’те, когато беше измислен размер 0, когато идеал за красота беше кльощавата Кейт Мос, дългокраката Синди Крауфорд, с която си приличаме по една бенка и моделът Ел Макферсън с прякор, забележете Тялото.
Купувахме като луди списание Браво, Попкорн и до каквото се докопахме, жадно попипвахме МТВ клиповете и си давахме ясна сметка, че по нищо не приличаме даже на превицата Гуен Стефани от Ноу Даут, камо ли на Памела Андерсън.
Безумни диети имаше всякакви, имахме съученичка с булимия, аз пък имах огромно петно на носа от сода за хляб, защото много помагала против черни точки, както пишеше в едно списание от онова време.
Та, веднъж израснали криво-ляво в такава среда, не разбирах защо толкова се възмущаваме от безумните тенденции в Инстаграм за талия с размер на лист А4 – това за мен беше просто претоплено ядене.
Но ей сега, докато гледах едно на глед обикновено момиче как си мие косата на забавен каданс в баня, излязла от списание, разбрах къде е проблемът и разбрах защо ужасно се самопрецакахме.
Ако преди идеалът беше недостижим, защото го изпълваха хора, на които това им е професията (да де, слаба е, ама тя е модел), сега идеалът е уж вече постигнат от обикновени хора.
Всеки се прави, че „така се е събудил“, но всъщност е посветил целия си ден да проучи и да се специализира в създаването и разпространение на съдържание точно както модели се развиват в професията си, ползват гримьори, фотографи и агенти.
Инфлуенсърите, мили мои, по абсолютно същия начин използват камери от три страни, слагат си филтри, снимат се в кой знае чий дом като го представят за свой, правят идеални забавени каданси на мокър шампоан и изобщо разполагат с цялото оборудване на професионален модел, просто ние се лъжем, че са „като нас“.
Отдавна юзър генерираното съдържание не е онова искрено, леко нескопосано, но много ентусиазирано и оригинално нещо, което толкова се различаваше от полираните модели и мейнстрийм медиите.
Инфлуенсърите бяха интересни с недостатъците си, но когато започнаха да изкарват пари от това, се превърнаха в подвеждащи и понякога безотговорни суперзвезди.
Ние знаехме, че звездите имат слаби моменти, че Наоми Кембъл хвърля телефони по секретарката си и че хванати без грим не можем да ги познаем.
Сега никой никога не проявява слабост. Всеки е идеален дори в разреваните си видеа, в рошавите си снимки, в показването на артистичен хаос на бюрото си.
Имат план за публикуване на уж спонтанното си мнение за месеци напред, следят алгоритмите и гледанията си с апетита на телевизонни продуценти. И печелят много добре от това, като истински професионалисти.
Умението да се самозалъгваме издигнахме на ново ниво, на което няма успокоително “ама те са професионалисти”, защото през цялото време се набива в главите ни, че инфлуенсъра е обикновен човек, целунат от бога на интернета.
Не. Това са усърдно работещи, професионално развиващи се супермодели от ново поколение. Подобрена, по-влиятелна версия, защото посяват дълбоко в душите ни съмнението “А аз защо не мога като тях”.
Честито, прецакахме се.