Възможно ли е изобщо да остареем естествено?

Винаги съм мислела, че съм над нещата с остаряването. Че ще съм една Моника Белучи. Времето ще минава покрай мен и аз все леко бузеста ще си седя, приятно усмихната.

Нищо подобно. Т.е все съм си усмихната, но бузките започнаха да се свличат леко надолу, челото се надипли и линията на челюстта ми започна да се изкривява.

Добавяме и петната от слънцето, които цяла зима не пожелаха да си тръгнат, приятно обрамчени от първите ми бели коси.
Embed from Getty Images

Ами докривя ми, честно да си кажа. Не ми се остарява, с цялото това погрозняване, сбръчкване и старчески петна. Изведнъж се оказах суетна, в мига, в който видях, че красотата си отива. И то даже не е и красотата, а една специфична свежест, която имат само влюбените момичета до 33.

Махвам с ръка, засега, и си казвам, че още ставам, но ми е пределно ясно, че до десетина години ще изглеждам съвсем различно.

И се чудя ще свикна ли с новото си лице. Ще се гледам ли пак така усмихнато в огледалото или ще си обръщам все по-малко внимание, само и само да не се виждам?

На всички остаряващи казвах „айде бе, супер си си“, но когато дойде до моята глава (и пак казвам, става дума за промени, които засега само аз виждам. Но те са там и ще станат видими за всички), та когато дойде до моята глава, ме сви под лъжичката.

Започнах да се оглеждам и вслушвам по-сериозно във всевъзможни реклами, продукти и съвети за лице. Не че не ги знам, та нали аз самата ги пиша вече толкова време, но сега фокусът ми е друг – за моето си личице става дума, за мога хубост ненагледна ;)

Embed from Getty Images

Дори ходих на дермоанализ. И взех нещата в свои ръце:

• пия повече вода
• не пропускам да се мажа със серум, крем и слънцезащита ВСЕКИ ДЕН
• ексфолирам лицето редовно
• не пуша отдавна
• лягам си навреме
• винаги си махам грима
• усмихвам се и гледам да не се вглеждам ;)

Estrella