„Нова земя“ от Екхарт Толе

Виж още

Мъжът ти оплешивява? Ето какви варианти за действие имате

Оплешивяването при мъжете е тема, за която избягваме да...

Вписваш се или пренаписваш? Старите закони за модерните жени-войни

Когато кажем „самурай“, повечето хора си представят мъж –...

Какво да сготвя за вечеря (реален списък)

"Какво да сготвя за вечеря?“, ги питам, те ми...

Знаете ли, че Джурасик парк не се казваше така преди?

Филмите за Джурасик парк са вече 7 на брой....

По свой размер ли живееш?

Удобно ли ти е в живота ти? Събуждаш ли...

Сподели

Една книга, която дава отговор на въпроса защо страните воюват помежду си, защо се мразим, защо все не сме доволни от живота си, защо вдигаме скандали и все някой с нещо ни е виновен.

В книгата си „Нова земя“ Толе твърди, че докато хората продължават да се идентифицират с егото си, войните и конфликтите ще останат неизбежни. Той предлага алтернатива – състояние на присъствие и осъзнатост, което ни позволява да се освободим от хватката на егото и да създадем по-мирен и хармоничен свят.

Според Екхарт Толе, егото играе ключова роля в генезиса на войните. Ето как той обяснява връзката между тях:

  • Идентифициране с мисли и вярвания:
    • Егото се храни от идентифицирането с мисли, вярвания и идеи. Когато хората се идентифицират твърде силно с определени идеологии, национални идентичности или религиозни вярвания, те стават склонни да виждат тези, които не споделят техните възгледи, като врагове.
  • Нужда от превъзходство:
    • Егото се стреми към превъзходство и утвърждаване. То се опитва да се докаже като „право“ и „по-добро“ от другите. Това може да доведе до конфликти и агресия, особено когато групи от хора се идентифицират с колективно его, като национална или религиозна група.
  • Страх и агресия:
    • Егото се основава на страх – страх от загуба, страх от заплаха, страх от неизвестното. Този страх може да доведе до агресивно поведение, включително насилие и война.
  • Липса на присъствие:
    • Когато хората са в хватката на егото, те губят връзка с настоящия момент и се потапят в мисли за миналото или бъдещето. Тази липса на присъствие ги прави неспособни да видят общата човечност и да разрешават конфликти мирно.

Слушайте тук безплатно в рамките на 20 дни >>>

Главната цел на тази книга не е да снабди ума ви с нова информация или да се постарае да ви убеди в каквото и да било, а да предизвика промяна в съзнанието, т.е. пробуждане…

В този смисъл книгата не е „интересна“. „Интересно“ означава да можете да стоите на разстояние от написаното, да можете да разигравате предложените ви идеи и концепции в ума си, да се съгласявате или да не се съгласявате е тях. Тази книга е посветена на вас.

Тя или ще промени състоянието на съзнанието ви, или ще се окаже безполезна. Ще пробуди единствено онези, които са готови за пробуждане. Не всеки е готов, но има много готови и с всеки един пробуден човек импулсът в колективното съзнание нараства и за другите става по-лесно. Ако не знаете какво означава пробуждане, четете нататък.

Само ако се пробудите, ще разберете истинското значение на думата. Едно надникване е достатъчно, за да започне процесът на пробуждане. А той е необратим. Някои ще прозрат, докато четат книгата. При много други процесът може вече да е започнал, макар те изобщо да не го съзнават.

Тази книга ще им помогне да го осъзнаят. При някои процесът се е отприщил, когато са претърпели загуба или са преживели дълбоко страдание, при други — когато са влезли в досег с духовен учител или духовно учение, когато са прочели „Силата на настоящето“ или някоя друга, изтъкана от живота на духа и следователно преобразуваща книга, или когато представените тук възможности са се обединили във въздействието си.

Ако процесът на пробуждане е започнал във вас, прочитът на настоящата книга ще го ускори и засили.

Съществен елемент в пробуждането е осъзнаването на непробуденото его, на егото така, както то мисли, говори и действа, а също и осъзнаването на колективно обусловените мисловни процеси, които увековечават непробуденото състояние. Ето защо книгата показва главните аспекти на егото и начина, по който те действат както в индивида, така и в колектива.

Разискването им е наложително поради две взаимосвързани причини: първата е, че ако не познавате основните механизми, управляващи егото, няма да можете да го разпознаете и то ще ви подлъгва отново и отново да се отъждествявате с него А това означава то да ви завладее — един самозванец, претендиращ, че е самият вас. Втората причина е, че актът на осъзнаване сам по себе си е един от начините да настъпи пробуждане.

Защото това, което прави възможно осъзнаването на несъзнанието във вас, е възникващото съзнание, пробуждането. Не можете да се сражавате с егото и да го победите, точно както не можеше да се сражавате с тъмнината и да я победите. Всичко, което ви е нужно, е светлината на съзнанието. Вие сте тази светлина.

***

Страхът, алчността и жаждата за власт са психологическите подстрекатели не само на войната и насилието между народите, племената, вероизповеданията и идеологиите, но също и причина за безкрайните конфликти в междуличностните отношения.

Те изопачават възприемането ни на другите, както и на нас самите. Предизвикват и неправилно интерпретиране на всяка ситуация, което пък води до неправилно действие, чийто замисъл е да ни освободи от страха и да задоволи потребността ни от повече — една бездънна дупка, която никога не може да се запълни.

Затова е важно да се осъзнае, че страхът, алчността и жаждата за власт не са самата дисфункция, а са резултат от нея. А тя е дълбоко вкоренена колективна халюцинация, намерила си кътче в ума на всяко човешко същество. Много духовни учения ни съветват да се освободим от страха и желанието.

Ала обикновено духовните практики, които те предлагат, не водят до успех. Те не стигат до корена на нарушеното функциониране.

Страхът, алчността и жаждата за власт не са основополагащи каузални фактори. Да се стремиш да станеш добър или още по-добър човек — макар да изглежда препоръчително и високонравствено — все пак е начинание, в което не можеш да успееш, освен ако не промениш съзнанието си.

Така е, защото този стремеж също е част от дисфункцията, една по-фина и по-пречистена форма на повишаване на собствената стойност, на желание за повече и на укрепване на собствената концептуална идентичност, на образа за себе си. Човек не става добър, защото се стреми да бъде добър, а когато открива добротата, която е в самия него, и й позволява да излезе на повърхността.

Ала тя може да направи това само, ако в състоянието на съзнанието се осъществи фундаментална промяна.

Егото не е нищо повече от това: отъждествяваме с формите, като първичното значение е мисловните форми. Ако злото притежава някаква действителност — а то наистина притежава, макар и относителна, а не абсолютна действителност — то това е неговото определение: пълно отъждествяване с формата, с материалните форми, с мисловните форми, с формите на емоциите.

В резултат възниква тотално несъзнаване на моята свързаност с цялото, на вътрешната ми единност с всеки „друг“, както и с Източника. Това забравяне е първородният грях, страданието, заблудата. Когато заблудата за фундаменталната отделеност обуславя и ръководи мислите ми, думите ми и действията ми, то какъв е светът, който създавам? За да откриете отговора на този въпрос, се взрете внимателно в отношенията на хората един към друг, прочетете историческа книга или погледайте новините по телевизията.

Ако структурите на човешкия ум останат непроменени, ние винаги ще пресъздаваме едни и същ свят, същите злини, същото нарушено функциониране.

Това беше и първата книга, която изслушах в Сторител. Прочитът на Димитър Кръстев действа почти медитативно и е хиляди пъти по-добре да се слуша това, отколкото която и да е новинарска емисия.

Пробвайте тук и вие аудиокнигите за 20 дни безплатно, може да са вашето „хапче за спокойствие“ >>>

Бел.авт: Трудно е да се описват книги, които са ти повлияли толкова много, че си ги приел като част от същността си. Мен тази книга ме намери на една нетуъркинг закуска, в средата на зараждащ се напрегнат разговор за бъдещето на света.

Тогава още не бях намерила вътрешния си покой и такива разговори ме изваждаха от равновесие. Години наред живеех с усещането, че лошото ей сега, всеки миг, ще се случи, а междувременно спокойните дни изтичаха покрай мен незабелязани, неоценени, неизживени. 

Тази книга ме центрира, успокои и центрира по начин, по който нищо друго не успя. Помогна ми да си обясня защо хората избухват, защо влизат в интриги, защо цели народи се карат помежду си столетия наред, защо някои хора се държат като деца, макар да са възрастни, защо страхът винаги се появява и сякаш ме изяжда отвътре. 

Вярвам, че книгите намират читателите си в подходящия момент. Точно като в мъдростта „Когато ученикът е готов, учителят се появява“. 

Вземете хартиено издание или електронна книга „Нова земя“ на Екхарт Толе от Озон >>>

Слушайте безплатно в Сторител от днес в следващите 20 дни тук >>>

Още хубави книги: 

Книги за смелост, смисъл и утеха

“Червени флагове, зелени флагове” на д-р Али Феник вече и на български

Историята на Ружа Игнатова – българката, която измами света

„Забогатейте по свой начин“ от Брайън Трейси