Не разбрах какво стана. След първите двеста страници, които прочетох с огромно удоволствие, чудейки се какво разбират от това хора, за които сефирите не означават нищо, внезапно целия План на тримата на Еко изведнъж ми доскуча.
Ама страшно ми доскуча.
Навързването на познати факти в нова подредба е забавно занимание, но фактите в един момент станаха прекалено много.
За да разбереш Еко, трябва да го четеш в ония прашните библиотеки с огромните шкафове с книги. На всеки 4 реда е нужно да скочиш, да изнамериш текста, към който те препраща само една дума или едно име и да го изчетеш от кора до кора, за да схванеш идеята.
Еко е чел много, всъщност, той с това се занимава цял живот – да чете. В крайна сметка всичкото прочетено той събира в някакви си 600 страници, които биха били интригуващи само на също толкова много чели като него – както онзи преподавател, който срещнах случайно в натъпканата от Т към София маршрутка.
Ето, и аз пиша с препратки (Т), заразих се.
Много вероятно е настроението ми да не отговаря на духа на книгата, но простете, ама на кой му се чете за развлечение нещо, което тясно гранични с подготовката за изпит по стара френска литература?
Досади ми, това е истината. С всички тамплиери, йезуити, карти, писатели, учени, херметически братства и заговори.
Имаме и Наполеон, странни хрумвания на един компютър и „текст в текста“.
За да ти е интересно, трябва да го разбираш. Аз в някакъв момент просто се изгубих.
Не знам как свършва книгата. Не знам дали Казобон вижда реализиран уж измисления план докато се крие в музея на техниката, за да види Махалото в точно определен момент.
И май цялата история със Световната конспирация във всичките й разновидности взе да ми омръзва.
Ако пожелаеш, можеш да видиш взаимовръзка между всичко.
Аз вече не желая.
И като за край – колкото от прочелите могат с ръка на сърцето да кажат, че са разбрали Махалото на Фуко?