Обядваме. Питат ме „Е как е, разкажи как я караш“. Добре съм, казвам аз и нямам нищо повече за разказване.
Откакто работя за себе си, се лиших от бурните офисни емоции и клюки, от поводи за безпочвено ядосване и претакане на едни и същи разговори.
Смеем се вкъщи, живеем си, пием кафе и се излежаваме на новия диван, но това не са интересни за разказване случки.
Живота ми сега е спокойна река покрай красиви брегове. От думи няма нужда, само се наслаждавам, че никой не знае къде са следващите бързеи ;)