Най-хубавият коледен роман

Няколко пъти съм се опитвала да пиша за „Хвърчащата класна стая“ на Ерих Кестнер и нито един път не ми се е получавало.

Става като след концерта на Металика –  изпадам в творчески ступор и просто не мога да намеря думи, с които да опиша нещо, което май се събира в думата „всичко“.

„Хвърчащата класна стая“ е Коледният Роман на ВСИЧКИ времена.

В него се разказва за група приятели от интерната в Кирхберг – деца с различен произход, изпратени от родителите си да учат далече от дома. В дните преди Коледа се случват куп приключения, каквито се случваха на децата от предишните поколения – бой със снежни топки с „вечния враг“ от съседното училище, лоши оценки на контролното по немски, шеги с учители, бягство от час, ученическо театрално представление и много мъдрост в малките уж душички.

Един роман, в който децата са смели, горди, талантливи, бедни, умни, находчиви и все пак са все още деца, тъгуващи за дома си по Коледа.

Заслужава си и за възрастните да ви разкажа – за онези, които са пример, вдъхновение и подкрепа за децата. Възрастни, които не са забравили, че са били деца и с много обич и внимание им помагат да се превърнат в големи и достойни хора.

„Хвърчащата класна стая“ е роман за ценности, които вече не съществуваха още когато аз бях на 10. И честно, смятам, че заради него все още нося в сърцето си тиха тъга, че в реалността почти не се срещат такива хора. Но си заслужава четенето и сладката нега всяка година в дните преди Коледа.

Чета и днес от екземпляра на баща ми на “Хвърчащата класна стая“, който той е четял, когато е бил на 10 години, а преди няколко години си купих още едно идентично издание с пари, спечелени от лотариен билет за резерва, да не взема да остана без коледен роман.

И всяка Коледа намирам нещо ново из страниците му – и като дестгодишна, и като двайсетгодишна, която живееше далеч от вкъщи и не знаеше дали ще има пари за влака, и сега, като майка, която усеща колко трудно е да отгледаш достойни хора…

Няколко любими цитата от моята книжна Коледа:

„Навън валеше сняг. Коледа се усещаше във въздуха. Човек можеше вече буквално да я подуши. Повечето от учениците тичаха из парка, замеряха се със снежни топки или дебнеха някой да се зададе замислен по алеята и разтърсваха с всички сили дърветата така, че снегът се свличаше тежко от клоните. Стогласен смях изпълваше градината.“

…

„Бе вече късно следобед; минаваше пет часът. Снегът бе престанал. Но по небето бяха нависнали тежки облаци, жълти като сяра. Зимната нощ се спущаше над града; бе една от малкото, една от последните вечери преди най-хубавата вечер в годината, вечерта срещу Коледа.

Човек просто не можеше да вдигне очи към който и да било от прозорците на многото сгради, без да помисли за това, че след няколко дни запалените свещи по елхите ще свеждат поглед оттам към тъмните улици. И че тогава той ще си бъде в къщи, при своите родители, под своята собствена елха.

Осветените витрини бяха окичени с борови клонки и стъклени украшения. Натоварени с пакети, възрастните сновяха от магазин до магазин и лицата им имаха необичайно тайнствен израз.

Във въздуха се носеше уханието на медени сладкиши, сякаш улиците бяха павирани с гях. Петте момчета тичаха нагоре по стръмното.“

…

Не се подвеждайте. „Хвърчащата класна стая“ не е само за сняг и коледни украшения, а роман за приятелството, честността, смелостта, искреността, коледните добрини, обичта към семейството…

С огромно удоволствие очакваме да научим кои са вашите любими коледни романи. Споделените ни за тях в групата ни във Viber, а за награда, че стигнахте до края на тази статия, ви даваме 20 дни безплатно слушане в Sotrytel. И да, „Хвърчащата класна стая“ я има и там.

Можете да я поръчате онлайн от Озон и да е при вас още утре :) 

Весели празници на всички, до Коледа остават 19 дни :)