Темата за съня винаги е присъствала в историята на изкуството. Както ще се убедите по-долу, не са един и двама художниците, които са се посветили на тази тема.
Бил той божествен, еротичен, тревожен или възстановяващ, сънят винаги вълнува. А леглото, след като векове наред е било само подиум за излагане на голото женско тяло пред очите на публиката, постепенно се превръща в проекция на фантазията, страховете и колективните ни тревоги.
Редакторката на френското списание Beax Art Жюлиет Коломба подрежда 10 от най-емблематичните художествени произведения на тема “сън”, а ако имате път към Париж до края на февруари 2026, можете да посетите изложбата “Царството на сънищата” в музея Marmottan Monet.
И внимавайте, от тези картини като нищо ще ви се доспи.
Най-провокативната: Спящият Хермафродит
Леката драперия, покрила спящата фигура, не скрива кой знае какво от примамливите извивки на женствения ханш на статуята, изваяна през втори век от новата ера. Пълният обрат във възприятията обаче настъпва, когато заобиколите леглото на спящата и видите, че всъщност става дума за мъж. Векове по-късно Бернини ще добави мраморно легло и този небрежно задрямал хермафродит ще се превърне в емблема на следобедния сън. И в мъжки, и в женски род.
Най-митичната: Марс и Венера на Сандро Ботичели (ок. 1485)
Излегнат, без оръжие, дълбоко заспал – Марс явно е решил да не става рано. Малки сатири си играят с меча му, един дори се опитва да му свири в ухото с раковина, но той не помръдва. За разлика от него, Венера, напълно разсънена и вече облечена, го наблюдава с безмълвно достойнство.
Ботичели тук обръща силите – Венера е овластена, а Марс, уморен и доволен от любовната игра, е покорѐн и спи. Както всеки мъж.
Най-класическата: Спящата Венера на Джорджоне/Тициан (ок. 1510)
Никой не може да смути съня на спящата Венера в този шедьовър, започнат от Джорджоне и завършен от Тициан. Излегнала се сред венецианските хълмове, които напомнят извивките на женско тяло, богинята си почива върху изключително реалистично нарисувана драперия. Предполага се, че произведението е поръчано като сватбен подарък, макар абсолютната голота да подхожда повече за ергенско жилище.
Най-ужасяващата: Кошмарът на Йохан Хайнрих Фюсли
Ако предишните картини ни настройваха на вълна еротични мечтания, то това произведение, нарисувано от швейцареца Йохан Хайнрих Фюсли, може и да изгони съня от клепките ви.
Истинска икона на мрачния романтизъм, това произведение ни подканва да надникнем в несъзнателното на една красива жена. Обездвижена от съня, тя не може да се противопостави на мрачния инкубус, седнал на гърдите й, а призрачният кон, подаващ се иззад завесата, ни напомня, че сънят ни среща с най-мрачните демони
Едва ли ще се изненадате, ако ви кажем, че Фройд е притежавал копие на картината.
Най-чувствената: Сън, от Гюстав Курбе
Обръщаме гръб на страховитите зли духове, за да се насладим на една от най-чувствените картини, поръчана от, забележете, османския дипломат във Виена Халил-Бей. Той, впрочем, е бил извествен колекционер на точно такива провокативни картини.
На платното виждаме нарисувани две потънали в сън приятелки, приятно изморени от отминало плътско удоволствие, за което съдим по безредието на копринените чаршафи и скъсаната перлена огърлица.
За разлика от перфектните нимфи и Венери, тук плътта е сякаш жива, още топла и по човешки естествена, отпусната в съня.
Най-спокойната: Заспало момиче от Федерико Зандоменехи (1878)
Федерико, приятел на Дега и Реноар, превръща тази обикновена сцена на следобедна дрямка в истински химн на покоя и уюта у дома. Момичето спи, спокойно и сигурно в собственото си легло, уморено от дневните си задачи.
Най-нежната: В леглото, Анри дьо Тулуз-Лотрек (ок. 1892)
В края на 19 в, Анри дьо Тулуз-Лотрек се потапя в ежедневието на бордеите и създава поредица вълнуващи и чувствени картини. Обратно на очакванията, в тази картина голи жени няма. И двете дами са потънали в завивките, подават се само част от лицата и косите им. Отдадени до преди миг на страстта си, сега сънят почти ги е завладял, а леглото е удобно убежище от хорските погледи.
Най-слънчевата: Пламтящият юни от Фредерик Лейтън (1895)
Картината от цялата колекция, която има най-силно присъствие и най-малка нужда от думи. Все пак един малък детайл – цветето, подало се над паравана, на който е облегната облечената в оранжево жена, е олеандър – прекрасно като аромат и опасно отровно. Според някои критици символизирала тънката граница между съня и смъртта. Според нас – носи ароматен щрих на топъл летен следобед в унисон с морето, жената и огнено-оранжевата й рокля.
Картината може да е ваша само за 9.66 евро ;) Вижте тук как >>>
Най-сюрреалистичната: Сънят (Стаята) на Фрида Кало (1940)
Да спиш със смъртта, за да празнуваш живота – това е удивителният парадокс, създаден от Фрида Кало. Както знаем, Фрида е рисувала най-вече автопортрети. Тук я виждаме заспала в легло сред облаците, завита с живо, жълто одеало, а върху балдахина лежи опасан в динамит скелет, сякаш появил се от парад за Деня на мъртвите. За Фрида леглото е свято място, едновременно убежище и затвор, в което тя открива артистичното си призвание след ужасната катастрофа, която я уврежда завинаги.
Най-меланхоличната: “Леглото ми е сал, стаята е морето, а после се засмях на една определена тъга в себе си“ на Ханс Оп де Бек (2019 г.)
Това не е картина, а монументална инсталация. За белгийския артист съня е пътешествие на ума. Като четенето. С носещото се над въображаема вода легло, обградено от лилии, Оп де Бек ни приканва да се отпуснем, да забравим за реалността и да се потопим във въображението си.
Още Арт и (без)сън:
I did it my way на Синатра всъщност е френска песен за нещастен брак