Все се оказвам в ситуация да се обяснявам. Да се защитавам. Да се опитвам да внуша моята гледна точка. Изморително е, държа да ви кажа. Ходя на хор, уча френски и съм късогледа. Точка. Обичам перли и нямам никакво намерение да осъвременявам старото си, аристократично жилище. Старомодна съм в отношенията си с хората, държа на семейните ценности и не смятам, че човек трябва да бяга от отговорност. Гледам да намирам винаги положителното, а ако няма, просто не гледам натам. Не мрънкам и влизам в положение, което често се тълкува като заблуда или наивност. Хайде стига, казах си днес след една бисквитена торта. Скучна, интересна, стара, млада, това е. Аз. Казах.