Ситият на гладния не вярва, казват старите хора. Младите обаче, ние, виждаме друга истина – че гладния на сития не вярва.
Гладните за храна не могат да са гладни за морал.
Ситите, направили собствения си хляб, знаят какво е да загубиш свободата си. То е повече от това да загубиш хляба си.
И се опитват да го кажат на гладните, но гладните не вярват.
Гладните не вярват, че този, който им плаща мизерни заплати, без да подписва договор с тях и без да им плаща осигуровки, ги краде. Краде ги днес и им краде утрето, защото то ще дойде, а пари няма да има.
Гладният не вярва на сития, че по телевизията винаги лъжат, защото така им е изгодно.
Гладният не вярва, че вестниците, които купува, стават само за миене на прозорци.
Гладният обаче, за да се наяде – не само днес, но и завинаги, трябва да повярва. Първо на себе си, че може да не е гладен, и после на сития, че хляб дават и в затвора, но никой не иска да влиза там доброволно.
И докато тези двамата се разберат, преялият ще грухти доволно в кочината.
Но пък Коледа е близо, нали.