Или на почти тъмно. Табелите за авариен изход не може и не трябва да бъдат изгасени.
Вкусната храна може да бъде оценена само от хора с душа. Другите хрупат салата и светят с телефоните си, защото се ядосват, че не виждат.
Но няма да говоря за тези, обърканите, които тропаха с ножовете си ядно, сякаш не знаеха, че идват точно на това – на вечеря на тъмно.
Ще ви разкажа за това, което всъщност знам – че красотата се усеща с всички останали сетива, очите нямат нищо общо.
В ресторанта на Андре Токев беше организирана благотворителна вечеря, чиято цел е да направи изкуството по-видимо за невиждащите.
Може, казах си, да се събират пари и без сърцераздирателни истории, полуразревани деца с наизустени думички и късане на ризи.
Може да направиш хубава вечеря, да изгасиш лампите и да поканиш незрящ да пее. Тъкмо не се виждаха насълзените ми очи.
А храната… Храната беше експлозия от вкусове, които не разбирах, не познавах, но харесах толкова много, че се надявам отново да ми се случи.
В края, още по-добре и от десерта – Андре Токев дойде лично да ни разкрие тайните съставки – лавандула, манго, останалото не помня. Помня комбинирането на сладко и солено, на топло и студено, на хрупкаво и меко.
Благотворителността може да е вкусна, интересна и забавна – като пет момичета на по чаша вино, които вечеряха на тъмно.