Сигурно вече сте чули или прочели, че българинът Стаси Анастасов стана CEO на най-голямата компания за производство на луксозни яхти в света Ferretti Group.
Ако случайно не сте, можете да научите повече тази статия на 24 часа. Скоро ще можете да го гледате и в интервю по Нова телевизия.
И аз се изкуших, естествено, да направя интервю с него. Да ни разкаже как като 4-годишен емигрира в Египет с родителите си, защото в комунистическа България няма кой знае какви перспективи, как после успява да вземе висшето си образование за 3 вместо за 4 години и как в следващите 20 се превръща в един от най-успешните генерални мениджъри на Проктър енд Гембъл.
Но за това можете да прочетете в другите интервюта. Tук ще прочетете житейските уроци на Стаси, които получавах през годините и според които живея и до днес – уроците на моя чичо.
Споделям ги с вас, защото са уроци за хубав и спокоен живот.
За семейството
Връзките в едно семейство могат да просъществуват през годините, поколенията и държавните граници, ако полагаме с любов грижи за това.
Семейството на Стаси са били обявени у нас за “невъзвращенци” – стигма, слагана на всички, решили да сменят светлия комунистически рай с мрачна Швеция през 60-те години.
Въпреки това те намираха начин да идват в Плевен на всеки 4-5 години.
И винаги беше сърдечно, весело и семейно. Сякаш не живеехме в две различни реалности.
За работата и бизнеса
“През първата година на всяка нова позиция само анализирах. Чак после вземах решения за промяна”
Без значение дали става дума за пазарите на Памперс в половината свят или просто за новата ти работа, важно е да си дадеш време да разбереш как работят нещата, какви са зависимостите, важно е много повече да гледаш и да слушаш, отколкото да говориш. И чак когато си събрал достатъчно данни и информация, имаш поглед над процесите и взаимодействията в екипа и с клиентите, можеш да предложиш промени.
“Взех 4 години за 3 в университета и започнах да работя рано”
Забележете – не да прекъснеш университета по-рано, а да вземеш 2 години за една. Защото знанията са изключително важни, колкото и да някои да пропагандират практиката като единствения учител. Всъщност единствено теоретични знания, комбинирани с практика, превръщат хората в топ професионалисти. Можете да питате който да е музикант.
“Произходът не е пречка за успех”
Родителите на Стаси, също като моите баба и дядо, са музиканти. И баба ми, и баща му, бяха концертмайстори. Тя – на Плевенската филхармония, той – на филхармонията в Стокхолм. Тя – жена, той – емигрант.
Двама души с успешна кариера против предразсъдъците – че жените (в Плевен) и емигрантите (в Швеция) трудно ще се реализират. Напротив, напротив. Важни са винаги трудът, талантът и любовта към професията. Другото може да служи само за оправдание.
Самият Стаси, с тази своя очевидна българска фамилия, не се поколеба да върви напред и нагоре в кариерата си, защото не беше позволил етикетът “емигрант” да го определи.
“Стажовете в големи компании често са вратата към добра кариера”
В стопанския факултет на Софийския университет, където аз случайно имах лекции по стара френска литература, имаше обява за стаж в българския офис на Проктър енд Гембъл. Споделих със Стаси като любопитен факт това при следващото му гостуване у нас. “Да, така се започва. Стажът ти дава достъп до компании и процеси, дава ти възможност да учиш. Дори да е неплатен стажът, кандидатствай”.
Аз, разбира се, не кандидатствах, защото в душата си съм артист и писател, а не бизнес предприемач, но не отказвах никога да свърша нещо “извън задълженията си” в компаниите, в които работех после. Защото така учех безплатно, защото разбирах по-добре процесите, защото ставах по-добра професията си.
За парите, удобството и тактичността
Когато идваха през годините в България, пътуваха от Плевен до Пловдив (откъдето е бащата на Стаси) с такси. Просто беше най-удобно. Отсядаха в хотел, защото нито у дома, нито у дядото на Стаси имаше достатъчно място за всички. На хотел просто беше най-удобно.
И днес продължавам да свързвам парите не с друго, а с удобство. Да имам достатъчно, че да не го мисля. Да поръчам без да гледам цените. Да спя на хотел в родния си град, защото у дома е прекалено тъжно и потискащо, както когато татко почина. Тогава Стаси се обади и каза “Ще задам много тъп въпрос – имате ли пари”.
Не, не беше тъп въпросът, уверих се още в следващите дни. Разходите по изпращането на някого са непредвидимо големи. И не, нямахме нужда от помощта на Стаси, вече бяхме големи и бяхме стъпили на краката си сестри, но фактът, че някой ни попита имаме ли нужда от помощ, беше достатъчно успокояващ. Не бяхме сами.
“Кажи им винаги да отделят по 10% от заплатата си и да инвестират. Само така ще имат пари. Една заплата няма да те направи богат”
Това ми отвърна, когато при последната ни среща му споделих, че обучавам родители на малки деца на финансова грамотност и застраховане.
Уверих го, че точно това им казвам, но разбира се, никой не ме взима насериозно, защото не съм милионер. И Стаси не е бил, но е станал, като е отделял 10% от заплатата си и я е инвестирал. Не веднъж, а всеки месец в продължение на 40 години.
Сега вече парите и позициите нямат значение за него. Останало е удоволствието от живота, умението да улавяш щастието в мига, в който се случва и признателността към родителите му за всичко, което са направили за него.
–
Ако решите да следвате съвета на Стаси и да се погрижите наистина за бъдещите си финанси, запазете си онлайн консултация с мен, ще поговорим конкретно за вашата ситуация с парите и как да я подобрим: