Мария Стоева е огън. Но не който изгаря, а който стопля, осветлява пътя напред, разчиства старото, за да даде път на новото.
Известна в HR средите, тя е напът да промени изоснови един бранш, от който зависим всички – този на човешките ресурси и подбора на персонал. Прави го по своя неповторим начин – с усмивка и лекота, подплатени със зловещ професионализъм и солидно образование.
Можете да я видите в действие на Disrupt:HR през септември и да я последвате в Линкдин. Ще се убедите, че всичко от казаното по-горе е напълно вярно. А сега да я подложим на няколко disrupt въпроси – встрани от стандартните, точно по наш вкус.
Мария, какво му направи на HR-а, та го счупи?
Толкова го обичам този HR, знаеш ли защо? Защото в него са хората – най-важното, най-хубавото в една организация. Всъщност – съществото на всяка организация.
И точно затова боли, когато го виждам в толкова фирми да е… транзакционен, екселски, спорадичен. Това не е HR-ът, който искам да виждам, да живея и да подкрепям.
В моя свят HR-ът е гръбнакът. Най-важният бизнес партньор. Най-голямата подкрепа и стимул за хората вътре. Затова първото издание на Disrupt в България се казваше:
„HR-ът е мъртъв. Да живее HR-ът!“
Или ще се промени, или става излишен. И не можем да си крием главата като щрауси в пясъка повече.
А за да изградиш нещо отначало, трябва първо да счупиш старото. И мен не ме страх да го правя, нито пък който и да е от замесените в движението Disrupt.
И как така само 5-минутни презентации? Много кратко! (това е условието, с което се съобразяват безусловно всички лектори на събитието – 5 минути лекция, слайдовете се сменят автоматично на всеки 10 секунди. Представете си само! – бел.авт)
А ти кога за последно задържа вниманието си върху нещо за повече от 5 минути, без да се разсееш?
Живеем в свят, в който всичко пищи, мига, скача. Аз самата не мога да слушам човек един час без да се зарея нанякъде – най-често в мислите си.
5 минути са идеални и напълно достатъчни да кажеш едно нещо, което си струва да бъде чуто. Обаче без уводи, плява, реклами и без да превеждаш вица накрая. Аудиторията ни е умна. Сама ще схване кое му е смешното на този виц…
Защо се превърнахте в най-мразената професия? Признавам, „яйчарки“ е доста остроумно.
Е, депутатите и министрите все още ни водят по точки, моля те. Но да, образът на HR-а е като този на хомеопатията – някой пробвал нещо, сам си го е изписал от аптеката, не проработило и вече обявява: „Глупост е, няма смисъл от хомеопатията.“
Ама иди при класически хомеопат. Направи си преглед от два часа. Вземи предписание. Разбери си причинителя, не симптома. Пък нека тогава говорим.
Същото е с HR-а – зависи какво си видял. От тези истинските ли е бил? Или от онези „екселските“?
В кой момент един HR забравя, че е жив човек и интервюира други живи хора?
HR-ът и той е човек, и той душа носи. И често – няма кой да се погрижи за него, на обущаря децата ходят боси.
В първото издание на Disrupt, Дани Назим имаше точно такава тема. Когато му стане скучно, когато изгуби смисъла, когато не вижда посока – и той забравя, че е човек и че пред него седят живи хора с техните съдби, стремежи, желания и възможности.
Много е тънък ледът, по който вървим понякога в тази професия.
Докога ще се питаме къде се виждаме след 5 години и кой ни гледа децата?
Бавно, но устойчиво спираме.
Краткият отговор е: когато прочетем достатъчно книги, за да разберем колко безсмислено е да задаваме такива въпроси.
Истинският проблем е, когато организациите си позволяват HR-и, които не четат, не ходят на конференции или събития, не се обучават, не се интересуват от новото.
Най-опасната фраза в бизнеса, не само за HR-а, а за всеки е: “Ние това така си го правим.”
Втората е: “Имам опит.”
Опитът ти струва кръгла нула, ако се опираш само на него и спираш да учиш, да растеш и да се развиваш.
Как да познаем дали една компания е наистина такава, за каквато се представя?
Много е лесно – гледайте как изпраща хората си.
Компаниите се научиха как да посрещат: кутия с тениска и чаша с логото на фирмата, готин ментор, свястна техника… Лесно е.
Културата обаче се вижда, когато дойдат проблемите, трудностите, а още повече – като дойде време да се разделите.
Като в любовната връзка е – в началото всички са галантни, красиви, изслушват се. Той ѝ отваря вратата на колата. Тя си слага спирала на миглите, преди той да се е събудил. Но какво става, когато се срещнат с проблем?
Когато той иска едно, а тя – друго? Когато си признаят един на друг, че и те ходят до тоалетна сутрин. А пък най-вече когато се разделят.
Ето как аз познавам добра компания.
Преди години работих при работодател, който по всички външни признаци беше „лош“ – ниска заплата, нула придобивки, адски много работа. Но когато казах, че съм бременна – облекчиха ме, подкрепиха ме. Когато напусках – изпратиха ме с уважение. Знам колко научих там – изградиха ме като професионалист.
И до днес разказвам само хубави неща за тях. Защото взеха много от мен… но ми дадоха още повече.
Кога ще започнат всички да пишат заплатите в обявите? Докога ще си играем на котка и мишка с парите?
Жива и здрава да е новата Европейска директива – тя ще ни подбутне още преди 2026 година.
Когато живеех в Англия, заплатите бяха част от обявата, а това беше преди цели 15 години.
Тук сме с 15 години назад, но… виждам светлина.
Все повече билбордове вече показват заплати. И толкова много харесвам това.
Тук ще препоръчам една стара, но златна книга – “Маверик” – който я е чел, знае защо я препоръчвам.
Накратко – ако не те е срам от заплатата, която взимаш и не смяташ, че е нечестно висока, няма причина да те е страх хората ти да я знаят. Защото обикновено това са заплатите, които крием – не онези по билбордовете.
А може ли да дойдем на DisruptHR, ако не сме HR-и?
Не може, а трябва. Основна мисия на DisruptHR е да счупи черупката на HR-а. Това е събитие за хора, култура и технологии.
Тези теми са важни не само за HR-и, а за всеки, който работи с хора – дали защото им е ръководител, дали защото са му клиенти, дали защото не живее като отшелник на Черни връх (дори там става пренаселено…).
Нека ти дам някои примери с теми, които ще бъдат разгледани на четвъртото издание “Rockstars” на 16 септември
– “How to rock the deal” – ако продаваш каквото и да е – да, важно ти е да чуеш тайната на преговорите от Светла Лесова.
– “Бъдещето се прибира у дома” – ако имаш колеги или деца от младите поколения – да, важни са ти 5-те минути на Даскал Алекс.
– “Сърф или дъска за гладене” – ако те е страх от промяна – да, искаш да чуеш Виктория Петрова.
DisruptHR е за всички, защото всички сме хора.
А това, ако питаш мен – е много по-голяма общност от която и да е професия.
И накрая ще кажа, че най-важното условие ако се чудиш дали да дойдеш на Disrupt – ами, не идвай, ако това интервю те е ядосало ;)
Estrella.bg е горд медиен партньор на това събитие