Мъж в командировка, пуйки-журналисти и други ненаписани постинги

Виж още

00:05:07

Камен Алипиев – Кедъра за десетилетието, в което си правехме труда

ВАЖНО: Първо изгледайте видеото по-горе, после продължете да четете   Какво...

Какво научих за живота от чичо ми, който стана CEO на Ferretti Group

Сигурно вече сте чули или прочели, че българинът Стаси...

Помниш ли този уолпейпър?

Ако този уолпейпър е бил на монитора ти на...

Джоакино Росини – мързеливият гений

Представете си следната сцена: студен зимен ден през 1813...

Кариера с мисия?

Няма нужда от цифри, за да си докажем онова,...

Сподели

floral-pattern-piano-typewriter-vintage-writing-machine-Favim.com-79331

 

В папка Чернови се мъдрят няколко заглавия, които чакат да се превърнат в постинги. Тъй като обаче са се родили под лоша, т.е мързелива звезда, разбирай Estrella, тези заглавия едва ли ще грейнат над дълбокомислени, забавни или каквито и да са, постинги.

Но тъй като човек трябва се отнася с уважение към споходилото го вдъхновение, за да го навестява то и друг път, ето заглавията, които така и не се превърнаха в постинги, но заслужават да видят бял свят, защото с нищо не са виновни, че на мен в последно време не ми се пише, само ми се яде шоколад.

„Мъжът ми е в командировка – план за действие“

Не, нищо пикантно няма, нищо. Така разбрах, че вицовете са измислица. Последния път, когато мъжът ми не беше вкъщи, че и детето беше взел със себе си, запретнах ръкави и 1) чистих, 2) разместих мебелите, 3) изциклих паркета, 4)пак чистих и пак подреждах след цикленето и 5) прекарах едни чудни петъци на един плажен бар в полите на Витоша. Но най-вече чистих и местих мебели. И ги завивах с чаршафи, защото така показват в Пинтерест.и

„Глуповати пуйки стават журналисти, крякат очарователно“

Очевидно бяс е бил избил над естеината глава, че да родя такова заглавие. Само ще изброя няколко от недоразуменията, с които се сблъсках в последните две седмици по страниците на безбройните женски издания, които стават все повече, но за сметка на това – все по-нискокачествени, да не кажа тъпи.

И така: Внимание, карбохидрати.

Прочетете го пак. Разбирате го, нали. Карбохидрати. И аз го разбирам но не е там въпросът. Въпросът е, че се казва въглехидрати. Точка.

Района Алзаце, който е ту немска, ту френска територия. Това вече не го знаете, нали. Няма и как да го знаете, защото района е Елзас, а това Алзаце изобщо не мога да си представя как се е родило в нечий беден откъм обща култура, но богат откъм амбиция за писане, мозък.

„Диаманти за Коледа“ – заглавие в български сайт на статия,  в която на средностатистическата българска мацка се обяснява как трябва, видиш ли, да се посипе с диаманти, как това е най-хубавия подарък, как ставаме стилни, как….алооо, вие връзка с реалността имате ли, бе колеги? диаманти? В България? Като подарък? МАСОВ?

Пишат си нашите журналисти едни работи, дето си мислят, че са интересни, а те не вълнуват никой друг, освен тях самите, въртят се едни импресии, хаби се една хартия и искаме всички да сме Vogue и Marie Claire, ама не можем. Адекватност и усет – това трябва.

„И изведнъж ме досрамя…“

За това как от нудистки плаж преди 15 години рязко завих към „под чадъра с рокля“, но то е има едно просто обяснение и то се нарича ЕГН.

А сега сполай ви, време ми е за кафето.