Престраших се, значи, да си сложа и аз сандъче с цветя на прозореца. Две теменужки от мама, две теменужки от свекървата, викам си – докогато изтраят, дотогава.
Те пък взеха, пу пу, да се разтеменужат в цялата си прелест, че и нови да разцъфват.
И така, кротко и без амбиции за флорални рекорди, си имам малка хубавина на прозореца.
Честита пролет!