Сърце юнашко не трае, когато в един ден се случат чудни и дивни събития, като забраната за пушене и поредния безплоден напън на българските медии да се покажат на висота.
И така, преглед на печата за лека нощ, нека прибавя към глобалното говорене и моите две страници текст.
Забраната за пушене
Гласуваха го, приеха го! Не вярвах. Говорехме си за това още докато пушехме пред онзи бар в Лондон, а коктейлите ни ни чакаха вътре. Този ден беше и Денят, в който за първи път изкарах повече от 5 часа без да пуша и видях, че от това не се умира.
Тогава все още не знаех колко хубаво е да не пушиш. Щях да го разбера три години по-късно.
Още като пушач знаех, че забраната за пушене ще ми помогне да пуша по-малко, без това да вреди на доброто ми настроение. Както можеш да не се пуши в офиса, в болница и докато човек е на концерт в закрита зала, така може да не пуши и докато пие.
Казах го преди малко, ще го повторя и тук – собствениците на заведения още не знаят, че оборотите им ще се увеличат, защото пушача пие и яде много като няма цигари покрай себе си, защото не знае какво да си прави ръцете.
Освен това ще отпадне проблема „поръчват си по едно кафе и само пълнят пепелниците“, което е често срещаното оплакване в малките кафенета.
Колкото до вложенията за създаване на две помещения – за пушачи и непушачи, хич да не мрънкат. Още преди две години им дадоха избор – или да разделят помещенията в преходния период до пълната забрана или направо да сложат табела „За непушачи“.
Сега да не мрънкат, а бързо да проветряват, че на непушачите най-сетне им дойде времето да вечерят със семействата си на спокойствие, въздухът ще е чист, а пушачите ще направят нещо полезно за здравето си, макар и по принуда.
България търси талант
Не го следя стриктно това предаване, но днешното издание ме убеди за пореден път, че България не е само София и че по всички краища на страната има хора, които „дишат, работят, живеят и стихове пишат (танцуват, свирят, пеят) тъй както умеят“.
Страната ни ще се оправи тогава, когато се сетим, че имаме не само столица, но и провинция, в която местната власт трябва да се размърда и да превърне западащите ни градове отново в нормални за живеене места.
Но това е дълга тема, която тук едва ли ще повдигна повече.
Да се върна на предаването – има деца, които заслужават да получат изява, има деца, които работят и се развиват. И само някой да е казал нещо против „младото поколение“.
Пореден връх в посредствеността на българските медии
Заедно с президента Плевнелиев, за САЩ замина и самолет, пълен с журналисти. От всяка голяма медия екип, който да отрази посещението на държавния глава.
Обичайна практика от много години – единственият начин български медии да имат собствени новини от посещението в чужбина.
На снимката виждате Стената, пред която всички, ама разбирайте ВСИЧКИ, медии си направиха първите репортажи. Ракурсът беше един и същ, само микрофончето беше украсено с различно лого.
Смях и поредно доказателство, че ние журналистика нямаме, имаме преписвачки и квартални оплаквачки, наречени говорителки.
И ако не беше станало толкова късно, щях да пиша и за Бойко Борисов и Радостин Стойчев, но по-важно от добрия сън няма, така че слагам точка на прегледа на печата и се надявам скоро да не се връщам към злободневните теми. За тях и без това се говори предостатъчно.