Много често се сещам за онзи случай, в който жена си купила нова рокля и все отлагала момента, в който да я облече. Все чакала „специален“ момент. Накрая жената починала, а роклята така и не била облечена дори веднъж.
За да не ми се случи и на мен такава нелепост, си позволявам да се обграждам с малко разкош всеки ден.
Една от наскоро сбъднатите ми мечти, след калъфката с ангелчето и мекичкото одеялце, е кутията за масло.
Не е нищо особено, керамична, с малко цветенца тук там, но Е кутия за масло, с капак.
Тя сложи край на филиите, намазани с масло и малко от опаковката, на безформените бучки, завити в хартия, които се търкаляха из хладилника и даде красиво начало на аристократичното закусване в кухнята.
Не съм правила проучване и не знам колко хора ядат масло и колко – вредния маргарин, но една кутия за масло може да сложи още една точка против транснаситените мазнини, наречени „Калиакра“, „Томи“ и т.н.
За моя най-голяма изненада, в София се оказа трудно да си намери човек хубава кутия за масло. Моята я взех от магазин Немски център на Графа, сигурно я има във всичките им обекти.
Порадвайте се на кравичката и точките и не забравяйте, че закуската е най-важното хранене от деня ;)
