Животът е низ от дните, в които правим обикновените неща – закусваме, ходим на работа, говорим с приятелите си, отглеждаме децата си, слушаме музика, прибираме се с метрото, пазаруваме, избираме си дрехи, седим изморени на дивана в хола, гледаме втренчено картината на стената срещу него, обичаме се.
Вярвам, че животът трябва да се живее всеки ден, да го усещаме тръпнещ по раменете ни докато си обуваме обувките, докато мием чиниите или пускаме пералня. Всеки един ден е като бисерче в огърлица и никога повече няма да се върне.
Затова смятам, че всеки ден трябва да се празнува като подарък и да бъде прекаран истински – с усмивка, сред приятели и стремейки се да правим добро.
Приела съм, че ако всеки от нас върши своята работа по най-добрия начин, ако се стремим собствения ни свят да е чист, подреден и хармоничен, това неминуемо ще се отрази на цялото общество.
Животът е подаръкът на Бог за хората. Това, което правим с живота си, е подаръкът на хората за Бог.
*una vida y nada mas – (исп.) един живот и нищо повече