Чували сте поговорката “Едно дете се гледа от цяло село”. Е, имаме лоша новина. Селото го няма. Селото, т.е бабите, дядовците, лелите, роднините, са заети да ходят на работа, живеят в друг град, в друга държава, на друг континент и ние сме първото поколение, което отглежда децата си в такава самота.
В поколенията назад в един дом винаги има повече от една жена. Живеели са заедно снаха и свекърва, жените на двама братя, споделящи бащиния си дом, имало е ХОРА.
Хора, на които да дадеш детето докато сготвиш или които са готвили докато ти приспиваш детето. Хора, които са го забавлявали, извеждали с тях до магазина или са гледали докато майката и таткото са на работа.
В момента се очаква един човек да е на 100% денонощно отдаден на друг в продължение на три години.
Не е възможно. Не е постижимо. Никой не го е правил без да загуби себе си по пътя, без да се докара до крайно изтощение и срив.
Хора трябват за отглеждането на нови хора.
Но понеже няма, таблетът идва на помощ. От зор е, не е от мързел. Не че е правилно, просто понякога няма друг начин.
И е добре да не се обвиняваме жените една друга, а повече да си помагаме, да се събираме, да си гледаме децата заедно, защото е по-лесно.
Обадете се на приятелка с бебе днес. Разходете се, дайте й възможност да отиде сама до магазина. Това ще е за нея като ваканция в Кан.