Удобно ли ти е в живота ти? Събуждаш ли се с усмивка всеки ден и казваш ли си “Успях! Успях да живея по начина, по който искам, макар и само за ден?”
Не, изобщо не говорим за пари. Парите, както мого хора са разбрали по трудния начин, не носят онова вътрешно удовлетворение, към което се стремят всички, но малцина го постигат.
Не защото е трудно, а защото не ни остава време да се запитаме “Аз добре ли живея, според представите ли си живея? Или просто съм се качил на колелото и тичам в безкрайния бяг на дните?”
Да живееш според размера си е да (почти) да не ти се налага да правиш неща “на сила”.
И дори миенето на чинии и пускането на прахосмукачка да е защото искаш, защото знаеш, че това е добре за теб, защото изпитваш чиста радост от скоростта, с която изчезват прашинките в тръбата на уреда.
Пътят до едно такова състояние на духа и ума не е кратък. Някои така и не се осмеляват да потеглят по него, от страх, че ще им отнеме прекалено много време да стигнат там, докъдето искат.
Но ако не тръгнеш, със сигурност никога няма да стигнеш. А направиш ли първата крачка по пътя към себе си, шансът да се откриеш и да заживееш в мир се увеличава. Може и да е с една крачка, но се увеличава.
Преброй съкровищата си
Помниш ли като малки как имахме кутийки със съкровища? Малки листчета, намерени камъчета или гайки, някоя дребна играчка, събрала в себе си цялото умиление на света? И днес животите ни, ежедневието ни, душите ни са като кутийки със съкровища. Кътаме ги, не се разделяме с тях, обичаме си и държим да си ги имаме.
Само че не ни остава време да си ги разгледаме. А вътре можем да намерим какво ли не:
Например, имаш ли здраве? Това е голямо съкровище. Най-голямото след самия живот. Имаш ли дом? Дори и най-малкия, най-неугледния, на най-шумната улица, в най-схлупената къща? А поне един човек, който да те обича, имаш ли? Един хубав домат за обяд ще успееш ли да си нарежеш?
Е, значи имаш безброй съкровища. Приказно богатство.
Продължавай да броиш – удобствата, топлата вода, дивана, работата, мира, спокойствието на града и страната, в които живееш. Но в твоята кутийка със съкровища гледай, не в кутията на страховете. Нея изключи с дистанционното.
Кое не ти е по мярка?
А къде те стиска животът? Къде ти убива? Къде оставя следи по душата ти? Хората ли те натъжават? Или обстановката вкъщи има нужда от обновяване? Усещаш, че можеш повече, а си се отпуснала по течението? Това ли ти пречи? Или е просто умора, изтощение и безмислие, защото не помниш къде прибра кутията си със съкровища?
Поняга неудобството на живота от липса на усмивка. От липса на разбиране и малко любов. Или заради една нощ недоспиване.
Запитай се. Огледай се.
Направи първата крачка, най-лесната, най-малката, но я направи в посоката, в която искаш да тръгне живота ти.
Защото имаме всичко, само нямаме време за губене.
Имаме време само да сме себе си, по мярка, според мечтите и детските ти представи.
И ако някъде по пътя си загубила мярката си, не помниш какво обичаш, какво те вълнува, към какво се стремеше, седни, почини си, спомни си. Усмихни се, прегърни ги – мъжа ти, децата ти, семейството си, дома си, работата си. Обикни пътя дотук, дори да не е съвсем твоя и си кажи “А сега накъде?”.
И направи първата крачка към живота ти по мярка. Очаква те.