От инерцията бягай, не от комфорта

Виж още

Млада съм, НЕ ми е време за пенсия

Тази статия е извинение за всички онези, които прочетоха...

Диана Стелато-Дудек: Жената, която победи времето на леда в Милано

Докато светът наблюдава грацията и прецизността на зимните олимпийски...

Млада съм, време ми е за пенсия!

Защо 40-те са най-добрият момент да помислиш за своето...

HR-ът не е майка ти, за да се оплакваш

Всички сме минали по този път. Имаш лош ден,...

10 шедьовъра, от които ще ви се прииска да си легнете

Темата за съня винаги е присъствала в историята на...

Сподели

Жегва ли ви нещо отвътре, когато ви карат да си напуснете зоната на комфорт? Мен – много. Даже преди време призовах да не ми се пипа комфорта, ако може, моля, защото съм си го изработила с ей тия две ръце и глава и хич не беше лесно.

Не ми пипайте зоната на комфорт!

Как тогава да накараме хората, потънали в ежедневието си, отдадени на мърморенето и оплакването, да се стреснат и да погледнат нагоре, към звездите, вместо надолу, към калта (Питър Сейдж, мерси за метафората).

Казвам ви веднага, защото ми отне време да го измисля. Не от зоната на комфорт трябва да си излезем, а трябва да спрем да се движим по ИНЕРЦИЯ.

Тя е тази, която ни разбива колата на живота. Пуснеш ли се безконтролно и стремглаво надолу, те чака само впечатляващо разбиване в края.

Пуснеш ли се по инерция, работиш години наред това, което не ти харесва, защото просто си си свикнал.

Инерцията те кара да се събуждаш до един и същи човек, който вече си спрял дори да забелязваш.

Инерцията ти пречи да си вдигнеш главата и да разбереш, че пушенето ти, пиенето ти, мрънкането ти, лежането ти не те водят никъде.

Ако сте постигнали комфорт, пазете си го, но ако се движите по инерция и не знаете къде отивате, натиснете спирачката преди да е станало късно.