Нервите ми скъса това момиче. Заплете се в такива щуротии още на третата страница, че ми идваше да я напердаша.
Редувах четенето на този роман на Исабел Алиенде с гледане на „Под прикритие“ и, честно да си кажа, започнах да подозирам дори лелите от сладкарницата в трафик на наркотици и пране на пари.
„Дневникът на Мая“ не е типична като тематика за Исабел Алиенде. Или по-скоро аз съм свикнала да си мисля, че Изабел пише за стари времена.
Споменаването на Обама, интернет и мейли просто не ми се връзва с образа, който съм си изградила за този автор, но това не прави книгатаи неинтересна, напротив.
Мая вълнува, натъжава, ядосва, съпреживяваш любовта й, страховете, надеждите и в крайна сметка си отдъхваш, когато пубертетът свършва.
Също като в живота, също като със собствените деца.
„Дневникът на Мая“ е преведена на български от Маня Костова, издава се от Colibri и в момента, в мойто пиша това, можете да я купите с 20% намаление от сайта на издателството тук >>>