Разглеждам тефтери с цвят на диня, разграфени по месеци, с шарени картинки и всеки миг ще натисна „поръчай“. Гледам 35 долара и си викам – ми май не са много.
Как да не са много, крещи другата половина от мозъка ми, заради която все още съм жива и що годе финансово стабилна. „Това е, продължава с назидателния тон, ТЕФТЕР с ДИНЯ. И с картинки. И искаш да дадеш за него ШЕЙСЕТ ЛЕВА. луда ли си?!?“
100%, казвам аз и се ядосвам, че чантата винаги ми е в коридора, което е толкова далече от удобния ми диван. Ще ми го донесат от Сингапур. С цвят на диня. Не, с нарисувана диня. Има и химикалки, да ми е в тон.
Практикувам в последно време откровеност и ми се отразява най-вече на джоба. Почнах да съм откровена със себе си в ресторанта и си поръчвам чаша вино и три морковени торти ей така, защото така искам. Ей сега, ако оная крещящата половина от мозъка ми не ме разубеди, ще си поръчам и тефтер за 60 лв.
Мисля и заря за рождения ден да си поръчам. Остава да проверя колко струва. Няма да е само 60 лв. И ще трябва да избирам. Тефтера с диня от Сингапур или зарята за рождения ден.
Споменах ли за английските подвързии от естествена кожа с монограм? Не, това е прекалено. Няма да ми се вижда динята…
За зарята дали ми трябва разрешително от общината?….